„БСП за България“ върна на президента Румен Радев неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство в рамките на настоящето 47-мо Народно събрание, според решение на левицата ден по-рано

СОФИЯ – „БСП за България“ върна на президента Румен Радев неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство в рамките на настоящето 47-мо Народно събрание, според решение на левицата ден по-рано. 

До решението се стигна, след като в сряда, с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ проекторешението за законодателна програма на Народното събрание за следващите шест месеца, внесена от БСП, беше отхвърлено от дневния ред на парламента. По-рано след заседание на Националния съвет на БСП, лидерът на левицата и вицепремиер в оставка Корнелия Нинова обяви, че ако програмата събере подкрепата на 121 депутати, за премиер ще бъде номиниран вицепремиерът и финансов министър в оставка Асен Василев, а ако няма подкрепа в пленарна зала, БСП ще върне мандата. Програмата беше разработена в последните седмици от БСП, „Продължаваме Промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), а при преговорите за ново правителство с третия мандат в нея бяха включени и предложения на „Има такъв народ“ (ИТН).

Според Конституцията, след като не се постигне съгласие за образуване на правителство и при третия мандат, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. (28 юли)

Българското общество има нужда от политически елит, в който има доверие, заяви председателстващият Народното събрание Мирослав Иванов преди разпускането на парламента

Последно заседание преди разпускането на 47-ото Народно събрание. На снимката: Мирослав Иванов, изпълняващ длъжността председател на Народното събрание. Пресфото-БТА снимка: Минко Чернев

СОФИЯ  – Българското общество има нужда от политически елит, в който има доверие. Това заяви временно изпълняващият длъжността председател на Народното събрание Мирослав Иванов в последния работен ден на сегашния 47-и парламент.

Българското общество има нужда от сигурност, спокойствие и стабилност, каза Мирослав Иванов. Той подчерта, че гражданите заслужават да живеят в една по-добра България.

„Вярвам, че всеки един от нас ще се поучи от грешките си и ви призовавам – нека бъдем по-разумни, по-самокритични, по-отговорни и по-честни към себе си, колегите си и към нашите сънародници“, каза Иванов

По повод работата на парламента, той коментира, че са изминали осем месеца, наситени със събития. Положихме клетва в разгара на поредната вълна от COVID-19, инфлационните процеси вече бяха в сила, цените на основни ресурси нарастваха, каза Иванов. И добави, че тласък на негативните явления е дала и войната в Украйна.

По думите му, са липсвали търпение, толерантност и уважение. Той посочи, че въпреки перипетиите депутатите са успели да намерят общи позиции. Иванов посочи, че са приети 78 закона, а за парламентарен контрол са отделени 141 часа и седем минути.(29 юли)

Парламентът прие окончателно промените в Закона за съдебната власт относно работата на европейските делегирани прокурори

София (29 юли 2022) Заседание на 47-ото Народно събрание. На снимката: Надежда Йорданова, министър на правосъдието в оставка, Милен Матеев (вдясно). Пресфото-БТА снимка: Минко Чернев (ПК)

СОФИЯ – Парламентът прие на второ четене промените в Закона за съдебната власт, с които се урежда работата на европейските делегирани прокурори.  Промените са свързани със съответния европейски регламент относно създаване на Европейска прокуратура.

За осъществяване на своите функции европейските делегирани прокурори ще се подпомагат от самостоятелна администрация, включително самостоятелни регистратура и деловодство. Дейността им ще се организира от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор.

Средствата за администрацията на европейските делегирани прокурори ще бъдат осигурени от бюджета на съдебната власт, предвиждат още приетите текстове.

Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова благодари на мнозинството за подкрепата на законопроекта. Българският народ очаква справедливост, иска злоупотребите с евросредства да бъдат разследвани и съответно виновните – изправени пред съда, посочи министърът в оставка. Йорданова каза, че с приемането на законопроекта България изпълнява регламента за Европейската прокуратура, който изисква всяка страна-членка да осигури ресурса за обезпеченост на европейските делегирани прокурори.

По-рано същия ден главният прокурор Иван Гешев обяви, че Прокурорската колегия на ВСС е открила нова процедура за избор на европейски делегирани прокурори. Това се прави във връзка с искане на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Тя смята, че вместо 10 страната ни трябва да има 15 делегирани прокурори. В момента България е излъчила девет.   (27 юли)

Осигурено е пристанище в Гърция за първия кораб с втечнен газ, обяви премиерът Кирил Петков

София (29 юли 2022) Министър-председателят в оставка Кирил Петков, министърът на енергетиката Александър Николов и изпълнителният директор на ISGB Теодора Георгиева дават пресконференция в Министерски съвет. Темата е развитието на интерконектора Гърция-България. Пресфото-БТА снимка: Христо Касабов (ПК)

СОФИЯ – Министерството на енергетиката направи предложение за сключване на договор за седем карго кораба с втечнен природен газ, които ще подобрят енергийната сигурност на страната.  Осигурено е  пристанище в Гърция за първия кораб, съобщи пред журналисти в Министерския съвет премиерът в оставка Кирил Петков.

Условията за получаване на тези количества е следващия месец служебното министерство на енергетиката да осигури необходимата инфраструктура от Гърция и Турция.

Реално ще имаме по един кораб с втечнен газ за октомври, ноември, декември, януари, февруари, март и април,

уточни премиерът в оставка.

Той подчерта, че този договор ще бъде подписан днес, но ще има възможност да бъде потвърден до 19-ти август. Това ще позволи, ако служебното правителство намери по-добра оферта и реши да я сключи, или ако има затруднения с инфраструктурата, да няма разход за държавата. 

Междувременно три  дни в цялата страна протестираха представители на пътностроителния бранш. Пътностроителните фирми искат да получат около 720 млн. лева, каза председателят на ББК „Пътища“ Стефан Чайков. По думите му това са парите за законно изпълнени и сертифицирани дейности към пътния бранш.  (28 юли)

Този обзор представлява редакционен подбор от европейски материали, изготвени от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.