НЮ ЙОРК – „Силната и ефективна свързаност изисква добре развита инфраструктура и безпрепятствено движение на хора и стоки. Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще допринесе за повишаване на устойчивостта и просперитета в целия регион и Европа“, това се посочва в обща декларация, приета от България, Гърция, Румъния и Хърватия след четиристранна среща на ниво министри на външните работи, проведена в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.
Срещата е знакова. Четирите държави сме членове на ЕС и НАТО, а това прави регионалното сътрудничество още по-значимо, каза българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел. Сред дискутираните теми на четиристранната среща бяха инициативата „Три морета”, регионалната и икономическата свързаност.
Инициативата за общата декларация е на българския вицепремиер Мария Габриел. Потвърждаваме нашия ангажимент да работим заедно за свързаност в науката, образованието, енергетиката, технологиите и иновациите, за да осигурим по-устойчиво развитие за региона на Югоизточна Европа, се казва още в документа. Предложената от вицепремиера Габриел декларация получи подкрепа от външните министри на Хърватия Гордан Гърлич Радман, на Гърция Йоргос Герепатрицис и на Румъния Луминита Одобеску.
Акцент е поставен на изграждането на коридор Север-Юг. Свързването на транспортната инфраструктура и диверсифицирането на енергийните източници са споделен приоритет за четирите държави. В декларацията се казва, че присъединяването на Република България, Република Хърватия и Румъния към ОИСР ще послужи на региона на Югоизточна Европа за подобряване на икономическата стабилност, инвестиционния климат и стандарта на живот. (20 септември)
Протести на земеделски производители в България след отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, след преговори се постигна споразумение
СОФИЯ – Забраната за внос на украинско зърно, която бе отменена от Народното събрание на 14 септември, предизвика земеделците в страната да организират протести и в понеделник те блокираха движението на 40 важни пътни точки в България. На следващия ден струпаха земеделска техника на входа на столицата, край Долни Богров.
Недоволството на земеделските производители бе последвано от разговори между Инициативния комитет, който организира протестите, премиера акад. Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието Кирил Вътев в Министерския съвет. Исканията на земеделците бяха систематизирани в пет точки, бе предвиден лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица. По отношение на слънчогледа и зърнените култури има правила, които позволяват до два месеца да няма внос, след което се преминава на лицензионен режим. При този режим Украйна ще дава лицензи за експорт към България на съответните култури, обясни Денков. Земеделците и правителството се споразумяха, подписаха меморандум и протестите бяха прекратени.
Всички точки на споразумението с нашите земеделски производители съответстват на споразумението на Европейския съюз с Украйна, каза премиерът за подписания меморандум. Той посочи, че конкретните искания могат да бъдат прехвърляни към платформата, която създават ЕС и Украйна. (20 септември)
Съветът на ЕС назначи Илиана Иванова за нов еврокомисар от България
БРЮКСЕЛ – Съветът на ЕС съобщи, че назначава Илиана Иванова за нов еврокомисар от България. Отбелязва се, че назначението на Иванова е по общо съгласие с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Назначението следва оставката на Мария Габриел като еврокомисар и е за остатъка от мандата на ЕК до 31 октомври 2024 г., се уточнява в съобщението. Иванова ще отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Миналата седмица Иванова бе подкрепена от огромно мнозинство в Европейския парламент, след като премина успешно изслушване пред две парламентарни комисии. До назначаването ѝ за еврокомисар Иванова бе българският представител в Европейската сметна палата в Люксембург, а преди това – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. (19 септември)
Вера Йоурова: Присъединяването към ЕС е присъединяване към клуба на демокрациите, където сме равни пред закона
СОФИЯ – Присъединяването към ЕС е обещание за присъединяване към клуба на демокрациите, където сме равни пред закона, има свободни избори, законите са справедливи, хората имат право на избор и могат да се насладят на свободата на словото. Това каза зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова във видеообръщение на конференцията “Все по-близък Съюз – приносът на България за пълна европейска интеграция”, организирана от делегацията на ДПС в Европейския парламент.
България като Чехия се е оказала на грешната страна на Желязната завеса. Хората от моето поколение израснаха и живяха в авторитарни режим. Ние знаем как се усеща липсата на демокрация. Спомням си много добре това чувство – липсата на надежда, чувството за несправедливост и факта, че гражданинът, индивидът е напълно безсилен, коментира Йоурова.
По думите ѝ това е и причината гражданите да бъдат щастливи от присъединяването на държавите им към ЕС. Тя посочи, че в демократичния свят можем да видим тенденции, които могат да подкопаят демокрацията и върховенството на закона. Сигурна съм, че в България ще си спомните, че без демокрация и основни права много други неща ще се сгромолясат. Цената да няма свобода, е прекалено висока, за да бъде платена, каза Йоурова. Тя посочи, че ЕС е на страната на хората и работи за тях.
Върховенството на закона е важно за всеки един гражданин. Затова ние водим диалог с всички държави членки в тази област, посочи още Йоурова. Тя подчерта, че в центъра на това е годишният Доклад за върховенството на закона. Йоурова изрази задоволство за решението на ЕК за отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка, с който се наблюдаваха съдебните реформи и борбата с корупцията.
Еврокомисарят по управление на кризи Янез Ленарчич посочи, че континентът ни е изправен пред климатични предизвикателства. Той даде пример с наводненията в Царево, пожарите в Гърция, наводненията в Словакия, бедствията в Италия. Бедствията изискват безпрецедентна подкрепа. ЕС остава подготвен, готови сме да помогнем, каза той.
Ленарчич подчерта, че България е била сред първите държави, отзовали се да помогнат след разрушителните земетресения в Турция, както и по време на пожарите в Гърция. Това е европейската солидарност в действие, каза още той. (18 септември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.