Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – Българският президент Румен Радев и федералният канцлер на Австрия Карл Нехамер ще се запознаят в българския граничен град Елхово с предприетите мерки за охрана на външната граница на ЕС с Турция. През декември миналата година Австрия и Нидерландия блокираха приемането на България и Румъния в Шенген, като обяснението на Виена бе, че охраната по 240-километровата граница с Турция се нуждае от подобрения.
Докато Шенгенското пространство не функционира и например Германия извършва проверки по границите с други държави от Шенген, каквато е Австрия, както правят това и много други европейски страни, не можем да разширяваме това пространство. Затова Шенгенското вето на Австрия остава в сила, докато обстановката принципно се промени.
австрийският канцлер Карл Нехамер
Австрийският канцлер поставя изискване за „пълна подкрепа на България и Румъния, и най-после конкретни действия от страна на Европейската комисия за укрепване на защитата на външните граници. България трябва да бъде в състояние да изгради такава здрава гранична защита като тази на Гърция. За целта от страна на Европейския съюз трябва да бъдат предоставени необходимите средства, добавя той.
Членството на България в Шенген е приоритет не само за нашата страна, това е европейски приоритет – приоритет за цялата общност от държавите в Европейския съюз.
служебният външен министър Николай Милков
Имаме постигнато общо разбиране – на национално и на европейско ниво, за стъпките, които трябва да бъдат предприети през тази година, така че присъединяването ни да бъде реалност във втората половина на годината – наесен, заяви Милков.
По неговите думи е важно, че основни партньори като Германия, Франция, Испания са ангажирани с активно лобиране за „българската кауза“, а не само с пасивна подкрепа. Министър Милков добави, че България има и подкрепата на Европейската комисия и на Европейския парламент. (19-23 януари)
Твърденията на Русия, че България е замесена във взривяването на Кримския мост, са хибридна атака срещу ЕС, заяви българският главен прокурор
СОФИЯ – Софийската градска прокуратура установи, че България няма нищо общо с взрива на Кримския мост през октомври миналата година. Това съобщи главният прокурор Иван Гешев.
Това е поредната руска хибридна атака срещу европейската общност.
главният прокурор Иван Гешев в Туитър
Непосредствено след изявленията от Москва, че българската страна е замесена във взривяването на моста българските служби за сигурност установиха, че използваният за целта камион никога не е бил в България и че тези твърдения са лъжа. (22 януари)
Секретарят на български културен клуб в Охрид бе нападнат и пребит, София връща българския посланик от Скопие за консултации
СКОПИЕ/СОФИЯ – Секретарят на българския културен клуб в Охрид Християн Пендиков стана жертва на побой на 19 януари. Нападението предизвика остри реакции на български държавници, политици и евродепутати, и повдигна темата за европейската интеграция на Република Северна Македония.
В позиция президентът Румен Радев заяви, че остро осъжда постоянните нарушения на правата на българите в Република Северна Македония и насаждането на омраза към тях, резултат на която е нападението срещу българина Християн Пендиков. Българският държавен глава счита, че заявените амбиции за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз и поетите ангажименти за реформи и утвърждаване на демократичните норми в страната се разминават с действителността, в която живеят македонските българи.
Президентът Румен Радев отново поставя на вниманието на държавните и правителствените ръководители в Европейския съюз, както и на европейските институции и Съвета на Европа, въпроса за спазването на правата на българите в Република Северна Македония.
Постоянното нарушаване на техните права беше в основата на позицията на България, че европейската интеграция на Република Северна Македония следва се гради на истински напредък в изкореняването на езика на омразата към България и българите, и на спазването на правата на македонските българи.
президентът Румен Радев
Смятаме, че това са престъпления от омраза, каза по повод инцидента външният министър Николай Милков. По думите му последните такива случаи на територията на Република Северна Македония остават или ненаказани, или символично санкционирани. Това създава дух на безнаказаност и прави проблема хроничен, добави Милков. Според него тези събития имат отражение върху стремежа на Северна Македония да се присъедини към ЕС.
Външният министър каза, че въпросът ще бъде отнесен и към други международни формати и форуми, където се отчита положението с правата на човека.
Сигурен съм, че темата ще занимае и Европейския парламент. За жалост прекалено често започнахме да ставаме свидетели на инциденти с българи или с българската общност в Северна Македония. Вече не мисля, че това може да продължава по начина, по който се случва и подобно поведение не говори за държава, готова да се присъедини към Европейския съюз.
евродепутатът Андрей Новаков
Евродепутатът от ВМРО/ Европейски консерватори и реформисти Ангел Джамбазки сезира Европейската комисия, Европейския парламент и Съда на Европейския съюз за нападението. Той настоява за незабавна реакция от страна на европейските институции по отношение на системното нарушаване на човешки права в Северна Македония. Според него нападението срещу Пендиков е мотивирано „само и единствено от етническа омраза към българите“ в Република Северна Македония. В писмата си до европейските институции Джамбазки настоява за незабавно прекратяване на преговорите за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония.
Пострадалият Пендиков бе приет в болница в София със счупена челюст и със съмнения за счупени прешлени.
Той беше посетен в болницата от министър Милков и от македонския му колега Буяр Османи.
Република Северна Македония ще се погрижи да има нулева толерантност към насилието като отговор на който и да е проблем, а най-малко на междуетническия живот
външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи
Той допълни, че правителството на Република Северна Македония няма да позволи на никого да обижда българската общност. По неговите думи този цикъл на провокации и насилие трябва да бъде прекъснат, но и от двете страни. Няма да позволим отричане на българската общност в Република Северна Македония, както и няма да позволим отричане на македонския народ. Затова провокациите трябва да престанат и от двете страни. Българското правителство, както и македонското правителство, се опитват да създадат и наложат положителен дневен ред, и се противопоставят на езика на омразата, добави Османи.
На 4 юни миналата година беше запален българският културен клуб „Иван Михайлов“ в македонския град Битоля. Изгоря табелата с името на клуба. На 7 октомври в Охрид бе открит българският клуб на сдружението „Цар Борис Трети“. Откриването беше съпроводено с протест с възгласи „татари“ и „фашисти“. Пет дни по-късно клубът беше нападнат, счупена беше табелата с името на организацията. На 21 ноември миналата година бяха изпочупени прозорците на помещението и табелата с името на клуба.
След инцидента с Пендиков Министерството на външните работи извика за консултации в София посланика на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов. Причина за неговото временно връщане в страната е сериозната ситуация по отношение правата на българите в Република Северна Македония и ескалацията на прояви и престъпления от омраза срещу тях през последните месеци, се отбелязва в съобщение на министерството. Отбелязва се, че освен палежа на Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля през юни 2022 г., са последвали три поредни нападения срещу сградата на организация „Цар Борис Трети“ в Охрид, включително стрелба с огнестрелно оръжие на 24 ноември 2022 г., агресивната антибългарска кампания в социалните мрежи в Република Северна Македония. Министерството допълва, че през ноември 2022 г.в Скопие бе приет дискриминационен закон за фондациите и сдруженията в Република Северна Македония, посочват от МВнР.
От министерството уточняват, че целта на консултациите с посланика е обсъждане на възможностите за спиране на опасната тенденция от засилващ се натиск върху гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание и на перспективите за по-нататъшно развитие на двустранните отношения.
Преди дни от МВнР извикаха посланика на Република Северна Македония в България Агнеза Руси Поповска, за да ѝ бъде връчена протестна нота заради нападението над Пендиков в Охрид.
На 17 юли 2022 г. министрите на външните работи на България и Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи подписаха протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Според решението на българското Народно събрание от 24 юни 2022 г.. подписването на протокола е условие България да одобри рамката за преговори на Скопие с ЕС. На 19 юли 2022 г. ЕС обяви началото на присъединителните преговори със Скопие. (19-23 януари)
Разходите на българските домакинства за потребление са възстановили до равнищата отпреди пандемията
СОФИЯ – Разходите за потребление на домакинствата в Европейския съюз са се увеличили с 4,2 на сто през 2021 г. в сравнение с 2020 г., но все пак са били с 4,1 на сто по-ниски спрямо равнищата, отчетени преди пандемията през 2019 година. Това сочат най-новите данни на Евростат.
В България разходите за потребление на домакинствата са се повишили с 9,7 на сто през 2021 г. спрямо предходната година. Страната се нарежда на шесто място в ЕС по най-голям ръст на показателя, с което отбелязва и възстановяването на равнищата на потребителските разходи от 2019 година. През 2020 г. потребителските разходи на домакинствата намаляха с 4,9 на сто на годишна основа, докато през 2019 г. нараснаха с 5,1 на сто.
данни на Евростат
Всички страни от ЕС са отчели увеличаване на разходите за потребление на домакинствата през 2021 г. на годишна основа. Увеличението проследява частичното възстановяване след пандемията, когато наложените ограничения засегнаха чувствително тези разходи.
От 2019 до 2021 г. общо 16 държави от ЕС отчитат намаление на разходите на домакинствата, а най-голям е бил спадът в Малта (-14 на сто), следвана от Испания (-9,7 на сто), Австрия (-8,4 на сто), Португалия (-6,8 на сто) и Италия (-6,7 на сто).
Най-голямо увеличение на разходите се наблюдава в Румъния (+4,7 на сто), България (+4,3 на сто), Литва (+3,5 на сто), Естония (+3,1 на сто) и Швеция (+2,8 на сто). (20 януари)