СОФИЯ – Гарантирането на върховенството на правото и разделението на властите е в основата на демокрацията, каза президентът Румен Радев на среща с посланиците на страните членки от ЕС, акредитирани в България, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Дипломацията на ЕС трябва да присъства много по-активно в горещите точки в съседство и да съдейства за разрешаването на тези конфликти, каза още Радев. Дипломатите поставиха редица въпроси, свързани с дневния ред на страната в рамките на приоритетите на Белгийското председателство на Съвета на ЕС, както и за последиците от военните действия на Русия срещу Украйна и на Държавата Израел срещу „Хамас“. 


Държавният глава определи военните действия в близост до Европа като ключово предизвикателство пред сигурността и стабилността на ЕС, включително и чрез вторичните последици, които те оказват върху икономиката и социалната сфера. Развитието на стабилен и проспериращ ЕС на фона на войни в непосредствена близост до нашите граници е много трудно постижимо, каза Радев. Затова, по думите на президента, европейската дипломация трябва да има в много по-голяма степен водеща роля в търсенето на прагматични решения за преустановяване на бойните действия и възстановяването на мира. Заемането на такава активна позиция от ЕС съответства и на амбицията за стратегическа автономия и по-значима роля на съюза в международните отношения. 

На срещата на Румен Радев с ръководителите на мисиите на страните членки на ЕС в края на миналата година президентът каза, че голямото предизвикателство пред ЕС е да покаже, че може ефективно да разрешава вътрешните кризи и тези по своите граници. (13 февруари)


България се присъедини към конвенцията за международно сътрудничество в преследването на геноцид и престъпления срещу човечеството

СОФИЯ – България се присъедини официално към Любляно-Хагската конвенция за международно сътрудничество в разследването и наказателното преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други международни престъпления. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието. 

От името на България конвенцията беше подписана от министъра на правосъдието Атанас Славов в Двореца на мира в Хага, който е седалище на Постоянния арбитражен съд, Международния съд на ООН и Хагската академия по международно право.

Подписи под документа сложиха над 35 държави от целия свят, сред които Австрия, Нидерландия, Литва, Чехия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Полша, Словения, Ирландия, Италия, Конго, Руанда, Аржентина, Монголия и др. 

„Надявам се, че конвенцията ще се превърне в инструмент, който установява ефективен механизъм за разследване на престъпленията срещу човечеството, геноцид и военните престъпления. Той е изключително навременен, защото може да подпомогне усилията на международната общност за установяване и преследване на престъпленията, свързани с войната в Украйна”, заяви министър Славов в Хага.

Текстът на Конвенцията е приет като част от глобален консенсус за борба с най-тежките престъпления по международното право.

В своята позиция по време на преговорите за подписване на конвенцията българската страна се придържаше към международните си ангажименти в областта на международното сътрудничество по наказателноправни въпроси, отчитайки общата позиция на ЕС, както и българския национален интерес в подкрепа на борбата с безнаказаността, допълниха от Министерството на правосъдието. (14 февруари)

Готовността на България за присъединяване към еврозоната бе представена пред директора на МВФ

ВАШИНГТОН – По време на срещата на финансовия министър Асен Василев с директора на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева във Вашингтон, САЩ, е обсъдена готовността на България за присъединяване към еврозоната, съобщиха от Министерството на финансите.

Василев и Георгиева са разговаряли за всички аспекти от подготовката на страната за влизане в еврозоната, сред които техническата готовност на финансовия сектор, банките и администрацията, и началото на публична информационна кампания. 

По отношение на изпълнението на техническите критерии за членство Василев отбеляза, че с 22 процента дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) България е на второ място в ЕС сред страните с най-нисък дълг. Бюджетният дефицит за 2023 г. е 2,2 на сто от БВП, а в бюджета за 2024 г. е заложен дефицит до три на сто, което е напълно в Маастрихтските критерии. 

Към момента единствената референтна стойност, на която страната не отговоря, е тази за инфлацията. Василев е запознал Георгиева с мерките, предприети от правителството, за намаляване на инфлацията. Той е потвърдил, че 1 януари 2025 г. остава целева дата за влизане на страната в еврозоната. (14 февруари)

България ще се въздържи при гласуването за новите геномни техники

СОФИЯ – Позицията ни ще се промени при категорични доказателства против или в подкрепа на регламента. Дотогава нашата позиция ще продължи да е „въздържал се“. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев за позицията на България и бъдещите действия на българското правителство относно приетото на първо гласуване в Европейския парламент (ЕП) предложение за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), храните и фуражите, произведени от тях.

Аграрният министър каза, че е прекалено рано за социологическо проучване в България, защото хората още не правят разлика между НГТ и генетично модифицирани организми (ГМО). „Нашето общество има нужда от достоверна и коректна информация, а не от манипулативна, за да може да се ориентира правилно“, посочи Вътев.

„През това време цяла Европа губи пазарни позиции заради прекалено амбициозни зелени политики. Същевременно внася соев шрот и от Латинска Америка, и от САЩ, за да се изхранят животните„, каза Вътев. Той допълни, че големият спор в ЕС е за патентите – да не би чрез НГТ някой да монополизира дадени сортове. „Затова изрично споменаваме, че държим и малките селекционни компании да могат да работят„, допълни министърът.

Вместо ние да създаваме сортове и да продаваме, нашето земеделие е изцяло зависимо от внос. Нашето собствено семепроизводство клони към нула – от 1% до три процента е, каза министърът и подчерта, че това е посоката, в която трябва да се мисли, „защото тук битката не е за друго, а за пазар на семена и посадъчен материал“.

На 7 февруари ЕП прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на ЕК относно НГТ, които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа „за“, 263 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“. Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа „против“, шест – „въздържал се“, а двама не са гласували. (14 февруари)

Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.