ПАРИЖ – Франция подкрепя кандидатурата на България за членство в еврозоната и премахването на контрола по сухопътните граници. Президентът на Франция Еманюел Макрон приветства усилията на България за пълна интеграция в Европейския съюз на съвместен брифинг с българския премиер Николай Денков, който в сряда бе на посещение в Париж.

Много дълъг път беше изминат от България от 2007 г., от влизането в ЕС, до еврозоната, към която страната трябва да се присъедини, когато са изпълнени критериите, както и до влизането й в Шенген, заяви френският президент Макрон.

Три са основните области, в които Франция и България са все по-близки и които са в сърцевината на европейския проект, чийто защитник е министър-председателят Николай Денков – европейската сигурност и отбрана, ядрената енергетика и задълбочаването на европейската интеграция, каза още Макрон.

Премиерът Николай Денков изтъкна, че България се подготвя за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2025 г. Същевременно правим всичко възможно, за да успеем да преодолеем и последните възражения на Австрия по отношение на Шенген по суша, добави той. Като друга основна цел на правителството Денков посочи и присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Макрон отбеляза и помощта, която България оказва на Украйна.

Осъзнавам куража, който е трябвало да проявят българските власти от самото начало на конфликта, за да променят парадигмата в своите отношения с Русия. Точно върху тази основа нашите две страни трябва да работят, за да засилят сигурността и отбраната на континента. ЕС трябва да изиграе по-ключова роля за собствената си сигурност и да укрепи собствения си отбранителен капацитет самостоятелно, заяви Еманюел Макрон. 

Българският министър-председател декларира, че политиката за помощ към Украйна ще продължи. (21 февруари)

Европейската комисия очаква България скоро да се присъедини към еврозоната

БРЮКСЕЛ – Еврокомисарят по финансовите услуги, финансовата стабилност и капиталовите пазари Марейд Макгинес и председателят на Еврогрупата Паскал Донахю дадоха положителна оценка за реформите в България и изразиха подкрепа за присъединяването на страната към еврозоната. Те взеха участие в среща за бъдещето на еврозоната, организирана в Европейския парламент в Брюксел от евродепутата Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП).

България работи усилено да изпълни изискванията за въвеждането на общоевропейската валута и очакваме да я приветстваме в еврозоната скоро, каза комисар Макгинес.

Тя отбеляза, че 20 от 27-те държави в ЕС са част от еврозоната. Над 350 милиона души в ЕС използват еврото, то е втората по важност валута в света след американския долар, добави еврокомисарят.

Председателят на Еврогрупата Паскал Донахю посочи, че еврото е израз на европейското единство и допълни, че разширяването на еврозоната ще бъде цел на институциите на ЕС в следващите години.

България извърши мащабни реформи, подкрепяме пътя й към въвеждането на общата валута. Това е само въпрос на време, каза Донахю.

Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов посочи, че страната  проявява разумност и предвидимост в областта на финансите. С опита си и независимостта, която отстоява, БНБ се стреми да проправи пътя към еврото в координация с Европейската централна банка, каза Чобанов и също изрази надежда за скорошно присъединяване на страната към еврозоната.

Приемането на еврото е избор, който сме направили с присъединяването си към ЕС, посочи евродепутатът Емил Радев като отбеляза работата на няколко български правителства в тази посока.

Отбелязвайки, че половин милион българи са се подписали против въвеждането на еврото, вярвайки, че ще станат по-бедни с присъединяването към еврозоната, евродепутът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) подчерта, че никое правителство никога не е обмисляло да напусне еврозоната. Според него влизането на България в еврозоната е без алтернатива. Той изрази очакване страната да се присъедини към еврозоната от 1 януари догодина. (20 февруари)

Близо 800 млн. български евромонети ще заменят стотинките след влизането на страната в еврозоната

СОФИЯ – Българската народна банка е задвижила процедурите по пробното изсичане на евромонети като част от подготовката за влизане на страната в еврозоната. Това каза пред БТА подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ Андрей Гюров.

Общо между 800 и 900 млн. монети ще трябва да бъдат пуснати в обращение, като това ще стане когато България официално се присъедини към валутния съюз, обяви Гюров.

Ден по-рано БНБ съобщи, че процесът по съгласуване и одобрение на дизайна на българските евромонети е приключил и страната е получила необходимото финално одобрение от Съвета на Европейския съюз.

Това е още една стъпка в процеса на присъединяване на България към еврозоната. С полученото одобрение от Съвета на ЕС БНБ ще може да отсече по 1 млн. бройки от всички номинали, каза Гюров.

Той допълни, че БНБ вече изпълнява програмата за пробно отсичане на монетите. Един от етапите е осигуряване на заготовките за евромонетите, който вече е напреднал и те са поръчани. Предстои заготовките да постъпят в Монетния двор на БНБ и да започне изсичането на монетите, допълни подуправителят на банката. (13 февруари)

България уведоми ЕК, че ще се възползва от дерогацията за необработваема земя

СОФИЯ/БРЮКСЕЛ – Министерството на земеделието и храните информира ЕК, че България  ще се възползва от възможността за дерогация за 2024 г. по отношение на прилагането на Стандарта за добро земеделско и екологично състояние на земята, който засяга минималния дял от земеделска площ, предназначен за непроизводствени площи.  

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние представляват набор от европейски правила за опазване и подобряване на околната среда и климата. Земеделските стопани следва да спазват в стопанствата си изискванията на тези стандарти, за да получат финансово подпомагане според Общата селскостопанска политика.

Вследствие на земеделските протести, обхванали цяла Европа, на 12 февруари ЕК допусна възможност за предоставяне на дерогация за 2024 г. Конкретният стандарт предвижда отделяне на минимален дял от поне 4% от обработваемата земя на ниво стопанство за непроизводствени площи и елементи, включително земя, оставена под угар и/или култури, които обогатяват почвата с азот, и/или междинни култури. Условието, което ЕК постави, е държавите членки да информиран своевременно Комисията, ако ще се възползват от дерогацията. 

Дерогацията дава по-голяма гъвкавост на стопаните по отношение на площите, като налага по-малко ограничения върху начина, по който земеделските стопани могат да ги използват, така че да се намалят загубите на приходи, като заедно с това се осигурят и съответните екологични ползи.

Промяната допуска за тази година земеделците да не оставят 4% от площите си незасети, а ако желаят, да отглеждат там ограничен брой растения. За фермери, които засаждат съответната площ с азотофиксиращи култури като леща, грах и бакла, или междинни култури, ще се счита, че са изпълнили изискванията. (20 февруари)

Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.