go to the original language article
Нашите градове трябва и могат да станат по-устойчиви, по-човешки, по-екологично устойчиви, подчерта комисарят по Устойчиви Транспорти и Туризъм, Апостолос Тзитзикостас, в изказването си на Форума на Гръцката Мрежа на Устойчиви Градове.
Тематът на двудневния форум беше „Диалог за устойчивостта: Активна подкрепа на гръцките градове за смекчаване и адаптация към климатичните промени“ и в работата на форума участваха повече от 120 кмета от цяла Гърция, политици и учени.
През тези два дни обсъждаме съвременни проблеми, актуални предизвикателства, които във всеки случай изискват план и решителност за разрешаването им и, наистина, в сърцевината на тези въпроси са градовете, са градските центрове по света, отбеляза той от началото на своята реч.
Както каза, до 2030 г., 60% от световното население ще живеят в градовете, и този процент се очаква да достигне 80% до 2050 г., като това бързо урбанизиране създава демографски, социални и екологични предизвикателства. Подчерта, че градовете покриват около 3% от земната повърхност и произвеждат 72% от глобалните емисии на парникови газове, докато в Европейския съюз броевете не се различават значително, тъй като градовете покриват само 4% от територията, но настаняват 75% от гражданите и представляват 65% от общото потребление на енергия и 70% от емисиите на въглероден диоксид.
ЕС последователно насърчава устойчивите политики и активно подкрепя градовете чрез програми, дейности и финансиране
За г-н Тзицзикостас, климатичните промени и урбанизацията са „две световни мега-тенденции“ и „трябва да изследваме тяхното взаимодействие“, както той каза, подчертавайки, че „това, което правят градовете трябва да ни занимава“ и особено това, което правят градовете в региона на Средиземно море, защото „изпитваме най-интензивните последствия от климатичните промени“. Последствия, които „заплашват здравето и живота на гражданите, сигурността на инфраструктурата и икономическата устойчивост на градските центрове“, както каза той.
Той уточни, обаче, че „не всичко е черно и мрачно“, тъй като, има три причини „да бъдем оптимистични“: Първо, ние, вече осъзнахме предизвикателството в дълбочина – и този двудневен форум, но и широко дейността на Гръцката Мрежа на Устойчиви Градове, е още едно силно доказателство, че публичният диалог, публичните политики, нашето целеполагане и приоритетите са се наредили правилно. Второ, „ние сме част от съюз, който има тези въпроси в сърцето на своите политики, в ЕС, който последователно насърчава устойчивите политики и активно подкрепя градовете чрез програми, дейности и финансиране. И трето, „вече имаме и знанието и технологиите и ресурсите и инструментите да постигнем много важни цели“, както и ЕС признава, че преходът към устойчиви градове изисква интегрирани партньорства, стратегии и иновативни решения, които не възникват автоматично, но изискват стратегически и политически решения и упоритост при прилагането им.
Относно свързаните европейски програми и финансовите подкрепи от общността, той подчерта важността на програмата „Horizon“, която финансира проекти за иновативни решения, на Фонда за възстановяване и устойчивост, който има значителни ресурси за устойчивото развитие на градовете и на ЕСПА, което е един от най-важните инструменти, с които разполагат регионите и общините, както каза, за съвременни физически и цифрови инфраструктури, и се споменаха програмата за 100 Климатично Нулеви и умни градове, която цели да направи до 2030 г. европейските градове пионери на климатичната неутралност.
Както той каза, Атина, Солун, Трикала, Козани, Јанина, Каламата, заедно с още 106 града, намаляват атмосферните замърсители с 200 милиона тона и развиват проекти и дейности, за да станат тези градове по-човешки. Той припомни, че 90% от европейските действия за справяне с климатичните промени в момента се реализират от Регионите и Общините.
„Нашите градове трябва и могат да станат по-устойчиви, по-човешки, по-екологично устойчиви“
След това г-н Тзицзикостас подробно разгледа европейските инициативи, свързани с неговите портфейли, Устойчиви транспортни ресурси и Туризъм.
За градската мобилност, било то в електрически автомобили, или в превозни средства или в разширяването на възможността за придвижване с велосипеди, каза, че и чрез новата стратегия за европейска автомобилна индустрия, която той представи преди няколко дни в Брюксел, и чрез стратегията за устойчиви транспорти, която се подготвя, и чрез стратегията за европейските пристанища, върху която се работи в момента и която ще бъде представена през 2025 г., „ние последователно поддържаме инвестицията в съвременната, чиста, градска мобилност, инвестиция в електрическата мобилност и устойчивите горива, инвестиция в иновациите и цифровата трансформация“.
„Трябва да намалим зависимостта от изкопаемите горива и да създадем по-устойчиви енергийни мрежи. Трябва по-бързо да инсталираме повече точки за електрическо зареждане. Трябва превозните средства да са по-устойчиви. Трябва да използваме цифрови решения и умни технологии за по-добро управление на ресурсите и градските системи. Да разширим мрежите на велосипедните пътища. Да подобрим сигурността за нашите съграждани, които се придвижват пеша“, каза той.
Той също така определи за много важно за Комисията, както и лично за себе си, европейската подкрепа за държавите членки, за да могат те на свой ред да предлагат икономически и данъчни стимули на всички и специално на съгражданите с по-ниски доходи, за да имат достъп до по-чисти превозни средства, нови технологии. Както каза, мобилността е право, независимо от това къде живее човек и какви са неговите средства за живот и затова е негов абсолютен приоритет да се гарантира, че никой няма да бъде оставен назад, на заден план.
Изказвайки се за туризма, той повтори значимостта на това, че за първи път в историята на ЕС, туризмът е добавен в портфейла на Комисаря и, както той каза, „в момента работим върху новата европейска стратегия за туризма, чрез която искаме да отговорим на основния въпрос как да балансираме развитието с опазването на околната среда и нашето наследство“.
Той говори за „балансиран туризъм“, тъй като някои дестинации се сблъскват с феномени на претоварване и други, с изключителна красота и особености, остават неоползотворени. Той говореше за засилването на органите за управление на дестинации, като подчертаваше, че ролята на общините в този процес ще бъде ключова, и говореше за постигане на по-големи туристически потоци в повече дестинации – с ползи за повече местни общества и с облекчаване на натовареността от по-претоварените дестинации – разширяване на туристическия сезон до дванадесет месеца, но и за защитата и съхранението на естественото и културно наследство.
Г-н Тзицзикостас, отбелязвайки сегашната геополитическа ситуация, уточни, че „да, придобихме повече приоритети, не променяме приоритетите“, докато по отношение на последствията от климатичната криза той каза, че според прогнозите, до 2050 г., спадът на туризма ще достигне 10% и, както той каза, Гърция, като средиземноморска страна, е в първата зона на страните, които ако нещата не се развият добре, ще претърпят неизмерими последствия“.
Днес никой не може да си представи цената, която ще бъдем неотвратимо принудени да платим, ако позволим на нещата да се развият според най-лошия сценарий, допълни той.
„Нашите градове трябва и могат да станат по-устойчиви, по-човешки, по-екологично устойчиви. Това е единственият билет, ако искаме нашите градове да имат икономически разцвет, за привличане на инвестиции, борба с неравенствата и социална кохезия“, завърши г-н Тзицзикостас.
Прочетете също: