go to the original language article
БРЮКСЕЛ – Хърватският брутен вътрешен продукт (БВП) ще бъде с осем процента по-голям до края на 2030 г., отколкото би бил без помощта от европейските фондове, затова Загреб се застъпва за продължаване на силната кохезионна политика на ЕС, заяви в четвъртък в Брюксел министърът на регионалното развитие и фондовете на ЕС Шиме Ерлич.
“Кохезионната политика е ключова политика за финансиране на проекти в Хърватия, които се реализират от европейските фондове и затова изразихме нашата силна позиция, че искаме да запазим силната кохезионна политика и в бъдеще след 2027 година,” заяви Ерлич след среща на Съвета на ЕС, на която участваха министрите от държавите-членки, отговорни за кохезията.
Главната тема на срещата беше кохезионната политика след 2027 година, тоест след изтичането на сегашния седемгодишен програмен период.
“След 2027 г. искаме кохезионната политика да остане също толкова важна, за да можем да продължим да използваме фондовете на ЕС, които са основното двигателно гориво за развитието на Хърватия,” подчерта министърът, добавяйки, че тези средства помагат на страната да ускорено настига по-развитите от нея.
Ерлич каза, че според доклада на Комисията за икономическа, социална и териториална кохезия, хърватският БВП до края на това десетилетие ще бъде по-голям с 8 процента, отколкото би бил без кохезионни средства.
Комисията за следващия седемгодишен бюджет в периода от 2028 до 2034 г. обмисля идеята използването на кохезионни средства да бъде обвързано с провеждането на реформи и инвестиции, подобно на начина, по който се одобряват средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост. Сега кохезионните средства се одобряват на основата на изпълнение на предварително договорени критерии, докато средствата от фонда за възстановяване от пандемията се отпускат след изпълнение на реформи и ключови етапи в националните планове на държавите-членки.
За такова реформа ще бъде необходимо съгласието на всички държави-членки, а много от тях са загрижени, че това би довело до централизация на управлението на европейските средства, тоест до намаляване на ролята на местните и регионални власти в решенията за разходване на тези средства.
Министър Ерлич подчертава положителния опит от използването на средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост, особено по-бързото провеждане на реформи и свързаните с тях инвестиции, и че това трябва да се запази и в бъдещата кохезионна политика.
Той добави, че едновременно трябва да се запази участието на всички заинтересовани страни на местно и регионално ниво в планирането и изпълнението на плановете за използване на европейските фондове. (28 ноември 2024 г.)