„Веригата е толкова силна, колкото и най-слабата ѝ връзка. Това е особено вярно за европейската система за връщане, която трябва да бъде подобрена“, заяви подалата оставка държавна секретарка Никол де Мур (CD&V) в Люксембург. Тя призова за преразглеждане на директивата за връщане от 2008 година, с по-бързи процедури за тези, които представляват риск за сигурността, и законово задължение за сътрудничество, в съответствие с новия белгийски закон за връщане в тесен контакт.
В последно време, в неофициален документ, подкрепен от страни като Германия и Франция, Нидерландия и Австрия призовават за „промяна на парадигмата“. „Хората без право да останат трябва да бъдат държани отговорни. Нова законова основа трябва ясно да описва техните задължения. Несътрудничеството трябва да има последици и да бъде наказвано“, се казва в него. „Настоящата правна рамка не отразява адекватно нуждите на държавите членки за ефективно осигуряване на извежданията“.
Според Евростат миналата година 484,160 граждани на трети страни в Европейския съюз са получили нареждане да напуснат територията, но само 18,9 процента са били действително изведени. Подалата оставка еврокомисарка Илва Йохансон все пак посочи, че последните данни изглеждат по-благоприятно. „Имаме 40 процента по-малко нерегулярни пристигания. Степените на връщане през тази година се увеличиха с 18 процента, така че нещата вървят в правилната посока“, заяви шведката.
Под „иновационни решения“ страни членки като Унгария и Италия излагат и политически чувствителни идеи, като така наречените центрове за връщане в трети страни. Такива предложения, според дипломати, обаче имат малък шанс в европейските среди. Дебатът сред министрите идва в навечерието на европейската среща на върха в края на следващата седмица, където държавните глави и правителствените ръководители на държавите-членки също ще обсъждат миграционната политика.