Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – България да впише в официален документ 1 януари 2025 година като целева дата за членство в еврозоната. Това предвижда проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление №168 на правителството от юли 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Документът е публикуван за обществено обсъждане правителствения сайт, а датата на приключване на обсъждането е 23 октомври.
С проекта за изменение се предлага да бъдат приети нормативни промени в Постановление №168 на Министерския съвет от 2015 г. „с оглед създаването на предпоставки за по-ефективна и своевременна координация на управлението и изпълнението на подготовката на Република България за членство в еврозоната с оглед реализирането на целта България да въведе еврото от новата индикативна дата – 1 януари 2025 г.“
Предлага се актуализация на функциите и ръководството на някои от работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България и същевременно се прави предложение за сформирането на нова подгрупа „Държавни ценни книжа“ към работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“, която да отговаря за адаптирането на нормативната база и системите за работа с държавни ценни книжа от левове в евро, се посочва на сайта. (24 септември)
Присъединяването на България и Румъния към Шенген обсъдиха Николай Денков и Ола Хенриксон
СОФИЯ – Предимствата от присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство бяха във фокуса на срещата на премиера акад. Николай Денков с Ола Хенриксон, директор на Регионалния офис на Международната организация по миграция (МОМ) за Европейското икономическо пространство, ЕС и НАТО.
Премахването на граничния контрол между България и Гърция, и България – Румъния ще даде възможност на страната допълнително да подсили защитата на границите си, които са външни за ЕС и да задълбочи усилията си в борбата с нелегалния мигрантски поток. Същевременно премахването на граничния контрол би имало и позитивен екологичен ефект чрез намаляване на въглеродните емисии вследствие на чакането по граничните пунктове, посочиха от Министерския съвет.
Присъединяването ни към Шенгенското пространство и еврозоната е приоритет за нас, искаме да сме напълно интегрирани, каза на срещата премиерът Николай Денков.
Преди това Хенриксон обсъди с министъра на вътрешните работи Калин Стоянов миграционната ситуация в страната, както и действията, които МВР предприема в борбата с нелегалната миграция и каналджийството.
Директорът на регионалния офис на МОМ припомни, че тази година се навършват 23 години от основаването на мисията в България и потвърди готовност да продължи да подпомага МВР в области от взаимен интерес – чрез надграждане на капацитет и изпълнението на съвместни проекти, финансирани по програми на ЕС.
Направили сме много сериозна програма да се борим България да влезе в Шенген през декември, заяви по-късно Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в ефира на Нова телевизия. Той коментира, че след приемането на антикорупционния закон, с който съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се разделя на две, са се увеличили шансовете за промяна на мнението на Нидерландия за приемане на страната в шенгенската зона. Говорим за декември в този момент, посочи Петков.
По неговите думи сега остава въпросът с Австрия. Прекарах миналата седмица три часа с представители на техния парламент, заминавам в края на тази седмица отново, академик Николай Денков отива там през октомври, добави Петков. (21-23 септември)
Мария Габриел се срещна с председателя на ЕК и президентите на Украйна и Румъния
НЮ ЙОРК – Вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел проведе среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президента на Украйна Володимир Зеленски и президента на Румъния Клаус Йоханис в Ню Йорк, където бяха по повод сесията на Общото събрание на ООН. Основна тема на разговора между четиримата бе функционирането на Плана за действие, регулиращ вноса на селскостопански продукти от Украйна и перспективите пред региона по отношение на свързаността.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен благодариха на правителството на България за усилията и конструктивните преговори. Президентът Зеленски подчерта ключовата роля на лидерите на парламентарните групи в Народното събрание, подкрепили решението.
„Украйна оценява, че решението на България да не удължи забраната за внос на украински селскостопански продукти не е било леко”, заяви след срещата вицепремиерът и външен министър Мария Габриел. Но точно в момент на трудност, когато изразяваш солидарност, когато имаш силата да вземеш такива решения, това се оценява. Оценява се от Европейската комисия и от Украйна, каза още Габриел.
Забраната за внос на украинско зърно, която бе отменена от Народното събрание на 14 септември, предизвика земеделските производители в страната да организират протести миналата седмица. Впоследствие те се споразумяха с правителството, подписаха меморандум и протестите бяха прекратени. Всички точки на споразумението с нашите земеделски производители съответстват на споразумението на Европейския съюз с Украйна, каза тогава премиерът. (21 септември)
България изгони свещеници от Русия и Беларус заради шпионаж
СОФИЯ – По заповед на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) във връзка с извършваната от тях дейност, насочена срещу националната сигурност и интересите на Република България, предстоятелят на Руската църква в България „Св. Николай Мирликийски”, т.нар. Руска църква, и още двама свещеници бяха експулсирани.
Руското посолство публикува на фейсбук страницата си съобщение, че Руската църква в София „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ на този етап ще прекрати своята дейност, по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена от Руската православна църква.
Това предизвика вълна от обществено недоволство и граждански протест. Пред църквата се събраха много граждани, представители на политически партии.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев коментира, че в случая има информация от 2012 г., когато е дискутирана ролята на Руската църква в София. Специално този свещеник действа от 2018 г. и от ДАНС не са предприели действия навреме по-рано, каза той.
В телевизионно интервю министърът на финансите Асен Василев посочи, че единственият въпрос, на който очаква отговор от Светия синод у нас, е: „Защо една българска църква е затворена от Руското посолство?“. Той припомни, че до 2016 г. в храма са служили български свещеници.
Според публикация на Русенския митрополит Наум във фейсбук храмът, познат като Руската църква, е собственост на Българската православна църква. „Считаме, че заключването му от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него“, заявява Русенският митрополит Наум.
Още в понеделник ще предприемем необходимите законодателни промени, с които държавата ще увеличи субсидията, така че да се осигури издръжката на храма „Св. Николай Мирликийски”, т.нар. Руска църква, се посочва в позиция на депутата от ДПС Делян Пеевски, изпратена от пресцентъра на партията. „Като представители на светската власт ние можем само да предложим подкрепата си на Българската православна църква и нейните вярващи“, се посочва в позицията. Пеевски отправя призив към Софийския митрополит за възстановяване на богослуженията в храма.
В края на юни м.г. от България бяха експулсирани 70 руски сътрудници на представителствата на Русия, работили за чужди служби под прикритието на дипломатическата им роля. (23 септември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.