Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ/СОФИЯ – В навечерието на насроченото за февруари извънредно заседание на Европейския съвет председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен отбеляза в писмо до европейските държавни и правителствени ръководители, че е необходимо подобряване на външните граници на Европейския съюз (ЕС) за овладяване на потока от незаконни мигранти. В писмото си от осем страници тя изброява общо 15 мерки за овладяване на притока от мигранти. Сред тях са повишаване на усилията за връщане на незаконно пристигналите в ЕС, регистрирането на всеки един от тях, разселването им на доброволна основа, преговори със страните, откъдето те са пристигнали, както и държавите от ЕС взаимно да признават решенията за връщане на мигрантите без основание да останат в Европа.
Председателят на ЕК предлага граничната охрана да бъде подобрена със средства от ЕС, а българо-турската граница да бъде приоритет, в който да се включат европейските държави, които желаят.
След като Австрия поиска бюджетът на ЕС да осигури два милиарда евро за опазването на българо-турската граница, а еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон отговори, че това би довело до липса на средства „за други неща”, ЕК внесе допълнителни уточнения какви мерки за охрана на границите може да финансира.
Държавите от ЕС определят най-добре средства, с които да изпълнят задължението си за защита на границите. ЕС е насреща, за да помогне. ЕК финансира множество мерки и действия, които помагат за добрата гранична охрана. Това включва инфраструктура, в т.ч. преносима. ЕК винаги е казвала, че не финансира и не съфинансира изграждането на стени. Това не се е променило, добави той. За нас няма разлика между „стена“ и „ограда“, независимо от материалите за изграждането на подобни съоръжения.
Държавите са длъжни, независимо от използваната инфраструктура, да направят така, че търсещите спасение в Европа да могат да дойдат и подадат молба за убежище. Тези въпроси не могат да се разглеждат „в черно-бяло“. Важното е, че не сме променили виждането си как да подкрепяме държавите да пазят границите.
говорител на ЕК
Говорителят уточни, че ЕК може да осигури средства за гранично наблюдение, обзавеждане на гранични контролнопропускателни пунктове, компютърни системи и тяхната поддръжка, наблюдателни кули.
В същото време служебният министър на външните работи Николай Милков определи присъединяването на страната към Шенген като приоритет не само за България, а и за цяла Европа. (27 януари)
Ръководителят на представителството на ЕК в Хърватия призова за еврото в България да се говори “без табута”
ЗАГРЕБ/СОФИЯ- Ръководителят на представителството на ЕК в Хърватия Огнян Златев заяви в интервю за БТА, че за еврото в България трябва да се говори „без табута“. Той посочи, че ЕК е готова да подкрепи България по пътя й към въвеждането на еврото с всякаква методическа помощ.
Европейската комисия е готова да помогне във всеки един момент с всичките ресурси, с които разполага. Не трябва да се забравя, че ЕК е за това – да предоставя експертна помощ във всякакви направления. А това дали България има нужда или не, е въпрос за самата България и ако властите чувстват необходимост от методическа помощ, е повече от ясно, че европейските институции ще бъдат в готовност да се отзоват.
Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в Хърватия
По-късно служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов коментира, че целта на България е да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година. Той отбеляза, че трябва да бъдат изпълнени съответните изисквания, както и че инфлацията остава прекалено висока. По неговите думи за целта още три закона трябва да бъдат приети от парламента. Обикновено решението на Съвета на ЕС за приемане на нови страни в еврозоната се взема през юли. След това, ако бъде одобрено членството на България, през август трябва да започне въвеждането на цени в лева и в евро, обясни Пеканов. (27-28 януари)
ЕК закри четири наказателни процедури срещу България и откри нови
БРЮКСЕЛ/СОФИЯ – В областта на околната среда ЕК закрива четири наказателни процедури, открива една нова и предявява нов иск срещу България пред Съда на ЕС, съобщи Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Три от закритите процедури са от 2019 г. и 2020 г. за неизпълнение на изискванията на европейските правила за замърсяването от производството, а четвъртата е започнала през есента на 2022 г. заради липса на уведомление от страна на България за дългосрочна стратегия за управление на Енергийния съюз и на действията в областта на околната среда.
ЕК изпрати официални уведомителни писма до 14 държави от ЕС, сред които и България, с искане да създадат национални програми за контрол на замърсяването на въздуха. МОСВ предприема необходимите действия, уточни министерството.
ЕК взе решение да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България и още пет държави от ЕС за това, че не са изпълнили задълженията си по мерките срещу инвазивни чужди видове. Комисията съобщи, че ще предяви искове срещу България и Словакия и ще наложи глоби за това, че не са въвели в националното си законодателство европейските правила за енергията от възобновяеми източници.
ЕК заяви, че продължава с наказателната процедура срещу България и още 23 държави от ЕС за това, че не са съобщили какви мерки са взели за въвеждане на правилата за защитата на потребителите. За държавите, които не са успели да съобщят какви национални мерки са предприели за пълно прилагане на правилата до крайния срок, определен за 25 декември 2022 г., наказателните процедури продължават, пояснява комисията. (27 януари)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.