Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ/СКОПИЕ – Българският евродепутат Андрей Ковачев и негови сънародници не бяха допуснати в Република Северна Македония (РСМ), за да поднесат цветя на гробище, където са погребани български войници, загинали във войните от началото на ХХ век.
Българското министерство на външните работи (МВнР) изрази силно разочарование от решението на властите в Скопие да предприемат действия, с които да помрачат тържественото отбелязване на Деня на храбростта и празник на Българската армия, отбелязван всяка година на 6 май.
Ковачев, който е говорител на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент по въпросите на разширяването на ЕС, обясни как граничари от РСМ са връчили лист, на който пише, че има постановление той и спътниците му да не бъдат допускани в страната.
Говорителят на МВР в РСМ Тони Ангеловски съобщи, че петима българи не са допуснати „поради неизпълнение на условията за влизане в РСМ“.
МВнР в София определи случая като „безпрецедентен инцидент“ и посочи, че заявените претенции за европейска интеграция на РСМ изискват най-малкото преустановяване на провокациите към България, българите и представителите на европейските институции.
Българската страна ще постави официално въпроса пред властите в Северна Македония и пред международните ни партньори, тъй като развития от подобен характер оказват негативно влияние върху добросъседските отношения и усилията на българската страна, насочени към възстановяване на доверието и създаване на положителен климат за развитие на двустранните отношения, се посочва в позицията на министерството.
Недопустимо и неприемливо е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев в РСМ, каза за БТА евродепутатът и докладчик на Европейския парламент за РСМ Илхан Кючюк. Той отбеляза, че Ковачев е пътувал с добри намерения – да почете обща памет. (6 май)
Обезщетението за българските земеделци от ЕС заради украинския земеделски внос изглеждат недостатъчни
СОФИЯ – Европейската комисия (ЕК) предлага България да получи около 10 милиона евро помощ заради премахването на националната забрана за внос на зърно от Украйна. Тези пари са недостатъчни, каза служебният министър на земеделието Явор Гечев.
След като страните от ЕС одобриха общоевропейски мерки и България отмени ограниченията срещу украинския внос, се предвижда страната да получи 9,77 млн. евро от общо 100 млн. евро, насочени за обезщетения и към земеделците в Унгария, Полша, Румъния и Словакия.
Смятаме, че България е подценена по отношение на втория пакет от помощи от Европа.
служебният министър на земеделието Явор Гечев
Гечев отбеляза, че България по-рано тази година получи обезщетение от ЕС за около 16 милиона евро.
България и Украйна могат да работят заедно по намирането на трайни решения за ускорен транзит на селскостопански стоки в посока трети страни и да ги предложат на ЕК, според Гечев. (5-6 май)
Обсъжда се ускорено изграждане на ВЕИ, за да не загуби България средства от ЕС
СОФИЯ – Европейската комисия е предложила на България три възможности, свързани с отпускането на средства за възстановяване на икономиката от пандемията, съобщи служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Когато България е съобщила на ЕК, че не желае да изпълни заложената цел за 40 процента намаляване на замърсяването на околната среда, отговорът е бил, че тогава страната няма да получи плащания за десетина милиарда евро.
Според комисията България може да се откаже от заложените цели, но това ще доведе до неизплащане на европейски средства. Страната може да изпълни целите частично, като ще получи и частично плащане. Третата възможност е промяна на целите и ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Според Христов първите две възможности са неприемливи, затова се обсъжда ускорено изграждане на ВЕИ.
Служебното правителство е предприело всички възможни действия за предоговаряне на плана за възстановяване, посочи служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Процесът продължава, а целта е да не се допусне забавяне на изпълнението, както и загуба на европейски средства, уточни той.
По неговите думи България е получила около 25% от средствата за възстановяване. Предвижда се всички предлагани промени да бъдат изпратени неофициално на ЕК до средата на май, преговорите да продължат до средата на юни, а до края на същия месец искането за изменение да бъде представено официално. (5 май)
Евродепутати очакват взривът до автомобила на българския главен прокурор да бъде разследван с международна подкрепа
БРЮКСЕЛ/СОФИЯ – Подкомисията на Европейския парламент за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи разпространи съобщение, в което изразява очакване за международна подкрепа при разследването.
Предвид тежестта и сложността, необходими за изясняване на обстоятелствата и установяване на извършителите, подкомисията приветства отправеното от българските власти искане за участие на Европол в следствието и настоятелно призовава властите да потърсят цялата международна подкрепа, необходима за бързо и прозрачно разследване.
Колкото по-бързо добием яснота, толкова по-добре за всички, коментира служебният министър на правосъдието Крум Зарков.
На 1 май до пътя, по който се движеше автомобилът на главния прокурор, избухна взрив. При инцидента нямаше пострадали. Заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов определи случая като атентат. Няколко дни по-късно служебният вътрешен министър Иван Демерджиев заяви, че полицията има „много ясни насоки“ по разследването. (4-7 май)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.