nl flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by Belga.

Европейската комисия предупреждава Белгия за нарастващите правителствени разходи

от AI | 16.ное. 2024 | Europe in brief AI

Недостигът в белгийския бюджет заплашва да се увеличи през следващите години до над 5 процента от БВП, докато държавният дълг би нараснал до над 105 процента. Европейската комисия изисква намаляване на дълговете, но стимулиране на растежа.

Белгийският премиер Александър Де Кро в компанията на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, тук при старта на белгийското председателство на Съвета. - Снимка: Белга

„`html

Брюксел – Без промени в политиките, дефицитът по белгийския бюджет през 2025 г. може да нарасне до 4,9 процента от БВП. Разходите за пенсии и социални помощи ще продължат да се увеличават, както и лихвените разходи за (ре)финансиране на държавния дълг, който следващата година може да се повиши до над 105 процента. Затова предупреждава Европейската комисия в петък в новите си икономически прогнози за растеж. Белгия и другите страни от ЕС трябва да извървят тесния път между намаляване на нивото на дълга си и стимулиране на икономическия растеж, казва Комисията.

След дълъг период на застой, европейската икономика отново се свързва с по-положителни растежни цифри, макар че те все още са доста скромни, сочи прогнозата на Комисията. Средният БВП на страните в еврозоната ще се увеличи с 0,8 процента през 2024 г. и ще нараства до 1,3 процента през 2025 г. и 1,6 процента през 2026 г.

Комисията очаква, че Белгия ще завърши 2024 г. с ръст от 1,1 процента. В съответствие с тенденцията в еврозоната, ръстът ще бъде 1,2 процента през 2025 г. и 1,5 процента през 2026 г.

С прогнозирана инфлация от 4,4 процента (Белгийската статистическа служба Statbel спомена в четвъртък още за 4,3 процента) нашата страна тази година регистрира най-високото увеличение на потребителските цени в еврозоната. Само Хърватия (4,0 процента) се доближава повече или по-малко, средното ниво в еврозоната е 2,4 процента.

Причините за острото покачване на цените са отпадането на енергийната подкрепа и месечното индексиране на променливите електрически и газови договори, които бързо се преизчисляват. Но с прогнозираната инфлация от 2,9 процента през 2025 г. и 1,9 процента през 2026 г. нашата страна ще се присъедини отново към еврозоната през следващите две години (2,1 процента съответно 1,9 процента).

В заключение, Комисията предупреждава за нарастващ дефицит на бюджета: 4,6 процента от БВП през 2024 г., 4,9 процента през 2025 г. и 5,3 процента през 2026 г. Това разбира се се свързва много с отсъствието на нови политически решения поради забавянето на федералните правителствени преговори, но и с нарастващите разходи за пенсии и социални помощи. Освен това, се очаква нашата страна да се сблъска и с по-високи лихвени разходи, тъй като нивото на дълга продължава да нараства (105,1 процента през 2025 г.) и издадените дългове трябва да бъдат рефинансирани.

„`