go to the original language article
Сараево (Фена) – В края на годината бяха направени няколко важни стъпки напред, но Босна и Херцеговина все още се сблъсква с множество предизвикателства по своя път към членство в Европейския съюз. Политическите разногласия и бавното темпо на реформите продължават да възпрепятстват изпълнението на необходимите мерки за съгласуване с европейските стандарти.
2024 година в Европа беше отбелязана с избори за Европейски парламент, а темата за разширяването взе централно място в политическите кампании. Войната в Украйна значително повлия на мненията на западноевропейските страни, ускорявайки обсъждането на членство за Украйна, но и за други държави, включително Босна и Херцеговина.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че разширяването на Европейския съюз ще бъде основен приоритет на институцията, която тя ще води отново в новия мандат до 2029 година. С това тя изпрати силно послание, че процесът на интеграция на нови членки ще бъде една от ключовите цели на бъдещата политика на ЕС.
На годишната среща на върха на шестте държави от Западните Балкани и лидерите на Европейския съюз бяха отправени положителни послания за перспективата за разширяване, а в реториката на европейските лидери се спомена 2030 година като възможен период за постигане на тази цел, което оставя пространство за по-нататъшни преговори и корекции.
През март 2024 година Съветът на Европейския съюз даде зелена светлина за условно отваряне на преговорите за присъединяване с Босна и Херцеговина. Това решение означава положителен напредък по европейския път, продължение на процеса, започнат през 2023 година, когато БиХ получи статут на кандидат. Обаче, конкретният напредък зависи от изпълнението на останалите реформи.
В началото на годината беше приет Закон за предотвратяване на прането на пари и финансирането на терористични дейности, с което бе изпълнено още едно условие за отварянето на преговорите с Европейския съюз и беше избегнато поставянето в сивия списък на Moneyval.
Наскоро Съветът на министрите на Босна и Херцеговина прие закони за граничния контрол и защита на личните данни, които бяха предадени за разглеждане в Парламентарната скупштина на БиХ. Тези закони, обозначени с наименование „EI“, което потвърждава тяхното съгласие с юридическите достижения на Европейския съюз, представляват ключови приоритети по европейския път на БиХ. С тяхното приемане, Съветът на министрите предприе значителни стъпки към получаването на дата за отваряне на преговорите за присъединяване на БиХ към Европейския съюз.
Предложението на закона за граничния контрол, което беше предложено от Министерството на сигурността на БиХ, съгласува управлението на границата с юридическите достижения на ЕС, изпълнявайки стратегическите цели от Стратегията за интегрирано управление на границата в БиХ. В същото време, Предложението на закона за защита на личните данни е съгласувано с ЕС Регламент от 2016 г., въвеждайки международно признати стандарти за обработка и свободно движение на данни.
Въпреки значителни, тези напредъци са частични, тъй като много други важни закони остават на чакащ, като Закона за съдиите и Високия съдебен и прокурорски съвет (ВСТВ). Освен законодателните проблеми, БиХ все още не е назначила главен преговарящ с ЕС, нито координатор за ИПА фондовете, които са основни стъпки за отключване на финансовата помощ и осигуряване на преговорната рамка.
Липсата на напредък по европейския път на Босна и Херцеговина носи сериозни икономически последствия. Наистина, БиХ е единствената държава на Западния Балкан, на която Европейската комисия не е одобрила програма за реформи. ЕС все още държи отворени врати, но политическата несъгласие блокира достъпа до фонд с стойност шест милиарда евро.
От 113 условия, които ЕС е поставил, са съгласувани 110, докато ключови въпроси като реформата на Конституционния съд, ентитетното вето и единния номер за спешни случаи останаха нерешени. Въпреки че единният номер за спешни случаи най-накрая беше договорен, това не беше достатъчно за одобрение на първата транш от 70 милиона евро.
Междувременно, съгласуването на визовия режим на БиХ с Европейския съюз стана ключово условие за получаване на средствата, което допълнително усложни ситуацията, тъй като политическите конфликти остават основната причина за закъснението в изпълнението на оставащите задължения.
Един от най-големите проблеми е статусът на Конституционния съд и чуждите съдии. Европейският съюз изисква Република Српска да назначи двама местни съдии до юли следващата година, а до края на 2025-та година да се открие процес, в който би се решило за статуса на трите чужди съдии. Въпреки това, премиерът на РС Радован Вишкович определи това предложение като неприемливо.
В същото време, Република Српска направи позитивен ход, премахвайки ентитетното вето в Съвета за държавна помощ и Конкурентния съвет на БиХ.
От друга страна, Федерацията БиХ се сблъсква с проблеми на кантоналния нива. Опитите за съгласуване на Реформата, ключов документ за достъп до средства от Плана за растеж за Западния Балкан, се провалиха, тъй като кантоналните премиери от СДА се противопоставят на облекчаването на критериите за използване на тези средства.
Въпреки че по време на 2024 година бяха постигнати важни крачки към европейската интеграция, Босна и Херцеговина се сблъсква с сериозни предизвикателства. Ключът към успеха се крие в политическата стабилност и готовността на местните лидери да проведат необходимите реформи. Европейският съюз остава готов да предостави подкрепа, но бъдещето на европейския път на Босна и Херцеговина зависи основно от вътрешната готовност на страната за промени.