go to the original language article
„`html
След руското нахлуване в Украйна отношенията между Русия и традиционно приятелски настроената към нея Гърция се сринали, но русофилските нагласи все още са налице сред гръцката крайна десница и левицата – каза на ПАП гръцката експертка проф. Панайота Маноли.
От края на Студената война Атина се опитваше да балансира между Европейския съюз и НАТО и „изключителното партньорство“ с Русия. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Гърция приспособи своя отговор към съюзниците от ЕС и Алианса. Гръцко-руските отношения, включително търговските, се сринали, а Русия причисли Гърция към групата на т.нар. неприятелски държави – припомни Маноли от Университета на Пелопонес и експертка от тинк-танка ELIAMEP.
Годината 2022 стана обаче повратна точка в случая с проруските нагласи в традиционно приятелски настроената към Русия Гърция – оцени.
Маноли отбеляза, че напрежението в дипломатическите отношения между тези две страни вече е нараснало още през 2018 г., когато Гърция изгони двама руски дипломати, като ги обвини в действия срещу националната сигурност.
От проучванията на общественото мнение става ясно, че мнозинството от гърците осъждат руската инвазия в Украйна и се изказват за подкрепа на Киев, но в някои въпроси гърците се различават от обществата на други страни от ЕС.
Малко след инвазията проучване на Politico показа, че 60 процента от гърците намират руската агресия за неприемлива. Гърците също така принадлежат към обществата с най-слаба подкрепа за санкциите срещу Русия: в проучването на Евробарометър от май 2022 г. само 53 процента от гърците подкрепяха тези рестрикции (средното ниво за Съюза е 80 процента). След две години война процентът на подкрепа за санкциите е спаднал в Гърция до 38 процента (до 58 процента в ЕС).
Експертката отбеляза също така, че гръцкото общество подхожда с почти същата подозрителност и към Русия, и към САЩ, а едновременно с избухването на войната в Украйна сред гърците е нараснала проевропейската нагласа.
От проучванията на общественото мнение става ясно, че в страната все още са налице русофилски нагласи. Според Маноли дори след анексията на Крим Гърция беше „най-русофилската страна в Европа“.
Както обясни, русофилските нагласи могат да се забележат главно сред поддръжниците на крайната десница, които се обръщат към общата за двете страни православна вяра и културните връзки. Сред левицата прорускостта произтича от носталгията по Съветския съюз.
Преди всичко обаче гръцката крайна десница обръща внимание на ползите за гръцката икономика, произтичащи от по-близкото сътрудничество с Русия. „Икономическите аргументи достигат до обществото, което е преживяло 10-годишна трудна финансова криза“ – подчерта Маноли.
Атина подкрепя Киев дипломатически, хуманитарно и военно; двете страни сключиха споразумение за сътрудничество в областта на сигурността.
Маноли обаче отбеляза, че гръцката общественост все по-малко желае да предоставя военна помощ на Украйна. От проучванията на Евробарометър от март 2024 г. излиза, че за продължаването и усилването на подкрепата за Киев се изказват 61 процента от гражданите на ЕС, докато в Гърция този процент е 46. Това е четвъртият резултат отзад напред.
Експертката също така подчерта, че Русия безуспешно се опитва да инструментализира Църквата в Гърция. Москва основно се концентрира на северът на Гърция и манастирите на святата планина Атон, опитвайки се да разшири там своето влияние чрез финансиране на някои от манастирите. Както добави, в отношенията между Църквата в Гърция и руската Църква отдавна са налице напрежения.
PAP също така попита експертката за съдбата на гръцкото малцинство в Украйна. Преди началото на инвазията броят на хората от гръцки произход в региона на град Мариупол се оценяваше на 100 хиляди. В сегашните условия не може да се оцени колко от тази група се намират под руска окупация или извън границите на Украйна.
До края на 2023 г. Гърция прие над 23 хиляди украински бежанци, но този брой не включва само украинските гърци. Правителството в Атина, позовавайки се на интересите на гръцката общност в Мариупол, иска създаването на международен трибунал, който да разследва агресията срещу Украйна. (28.12.2024)
„`