go to the original language article
„`html
Руската намеса в изборите в Румъния, Молдова и Грузия показа, че ЕС губи битката с дезинформацията в мрежата – смята Alice Stollmeyer от мозъчния тръст Defend Democracy. Модерацията на съдържанието не е достатъчна; нужни са по-широки действия, като по-строги санкции за хибридни атаки – оцени експертът в разговор с PAP.
Въпреки че Европейският съюз прие нови механизми за борба с дезинформацията в мрежата, включително разпоредби за цифрови услуги (DSA) и кодекс на поведение относно дезинформацията, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че един от приоритетите на новата ЕК ще бъде Европейският щит на демокрацията, или стратегия за защита на демокрацията от чужди влияния, последните изборни събития в Румъния, както и в Молдова и Грузия показаха, че Съюзът засега губи битката с дезинформацията в мрежата.
В Румъния приложението TikTok беше обвинено в подпомагане на проруските кандидати на радикалната десница по време на президентската кампания на Calinowi Georgescu. Такива практики доведоха до това, че непознатият до момента политик изведнъж придоби популярност и спечели първия тур на изборите, но техният резултат беше окончателно анулиран. Преди това, през есента, Русия направи неуспешни опити за намеса в президентските избори в Молдова, включително провеждайки дезинформационни кампании в мрежата, обиждащи тогавашния (и отново избран) президент Мая Санду, както и разпространяващи фалшиви новини за ЕС и Запада. Москва също по ефективен начин се намеси в хода на парламентарните избори през октомври в Грузия, спечелени от благосклонната към Русия партия Грузинска мечта.
Според Stollmeyer, ръководител на мозъчния тръст в Брюксел Defend Democracy, ЕС обича да се хвали със своите постижения в борбата с дезинформацията, но всъщност не е в състояние да предостави измерими данни, доказващи своята ефективност. „Задайме си въпросите: дали броят на лъжите и дезинформационните съобщения в мрежата в последните месеци е намалял? А броят на фалшивите акаунти и манипулационни кампании?“ – запитала аналитикът в разговор с PAP.
Според нея, докато ЕС не започне да се справя с причините за дезинформацията, вместо с нейните проявления, дотогава няма да бъде ефективен. „Нуждаем се от по-широки действия. Дезинформацията е само един от военните инструменти, използвани от Кремъл. В Молдова и Грузия се използва значително повече от дезинформация. Това беше цял спектър от хибридни атаки“ – отбеляза Stollmeyer.
Експертката подчерта, че ЕС не може да си позволи Европейският щит на демокрацията, представен от фон дер Лайен, да бъде ограничен само до борбата с дезинформацията. „Дори ако разширим обхвата на тази стратегия също и към влияния и намеси от чужбина, както иска Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), пак ще пропуснем целта си. След повече от десетилетие институционална игра на криеница, концентрирана върху проверка на фактите и блокиране на вече появили се съдържания, трябва да знаем, че това не е достатъчно. По-ефективно и по-бързо прилагане на DSA и разпоредбите за защита на цифровите данни е добро начало, но се нуждаем също от закон за цифровата честност, който ще пресече поляризиращите алгоритми и проектирането на социални медийни платформи по начин, който да прави потребителите зависими“ – аргументира аналитикът.
Stollmeyer подчерта, че ЕС трябва също спешно да създаде европейска цифрова инфраструктура, поставяща на първо място общественото благо, да приеме комплексна политика за защита срещу хибридни заплахи и също така да свърже Европейския щит на демокрацията с новата европейска стратегия за готовност. „Това ще позволи на Съюза да използва всички инструменти за борба със заплахите за демокрацията“ – оцени.
Stollmeyer предупреди, че трябва да действаме бързо, защото атаките на дезинформация ще се засилват и ще използват нови технологии, като AI, чатботове или виртуална реалност. „Проблемът ще се засилва, защото на нашите противници, антидемократичните сили, е все по-лесно да използват технологията като оръжие. Министрите на отбраната и разузнавателните служби също предупреждават за увеличаващи се опити за саботаж в цяла Европа и оценяват, че Русия може в рамките на няколко години да ескалира своята имперска война в една или няколко държави членки на НАТО. Ако бъдещето на нашите демокрации зависи от нашата готовност и устойчивост, трябва да започнем работа днес“ – апелира тя. (28.12.2024)
„`