go to the original language article
Европейската комисия предложи вчера, вторник, въвеждането на обща европейска система за връщане на незаконните мигранти с по-бързи, по-прости и по-ефективни процедури в целия ЕС.
Новата правна рамка за връщането, която беше поискана от Европейския съвет през октомври 2024 г., представлява ключов елемент за допълване на Пакта за миграция и убежище, който беше приет през май 2024 г. и ще влезе в сила в средата на 2026 г., и който определя цялостен подход към миграцията, както и по-бърза и по-ефективна обработка на молби за убежище.
Процентът на връщане в целия ЕС днес възлиза едва на 20%. „Едва всеки пети напуска ЕС и това не е приемливо. Нашите общества няма да го толерират“, подчерта комисарят по вътрешните работи и миграцията, Магнус Брунер, който определи законодателното предложение на Комисията като „поворотна точка“. „Поставяме ред в нашия европейски дом“, увери М. Брунер, добавяйки: „С новата европейска система за връщане ще гарантираме, че тези, които нямат право на пребиваване в ЕС, наистина ще бъдат връщани. Така значително ще се засили доверието в общата ни европейска система за убежище и миграция“.
За да влезе в сила предложението на Комисията, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от държавите членки на ЕС. Комисарят Брунер заяви, че се надява на одобрението му „възможно най-скоро“, въпреки че това е изключително чувствителна тема, политически и правно, която разделя държавите-членки.
Според Комисията новите правила ще предоставят на държавите-членки необходимите инструменти, така че връщанията да станат по-ефективни, с пълно зачитане на основните права.
Новите общи правила включват:
– Европейска система под формата на регламент, която включва общи процедури за издаване на решения за връщане и установяване на европейска заповед за връщане, която ще бъде издавана от държавите-членки. Днешните 27 различни системи означават фрагментация на ниво Съюз, отбелязва Комисията.
Благодарение на взаимното признаване на решенията за връщане, една държава-членка ще може да признае и изпълни директно решение за връщане, издадено от друга държава-членка без да се налага да започва нова процедура. До 1 юли 2027 г., една година след започването на прилагането на пакта за миграция и убежище, Комисията ще преразгледа дали държавите-членки са предприе нямащи подходящи мерки за ефективно изпълнение на европейските заповеди за връщане и ще издаде изпълнително решение, което ще направи задължително признаването и изпълнението на решение за връщане, издадено от друга държава-членка.
– Ясни правила за принудително връщане и предоставяне на стимули за доброволно връщане: Принудителните връщания ще са задължителни, когато лице, което пребивава незаконно в ЕС, не сътрудничи, избягва в друга държава-членка, не напуска ЕС в рамките на определените крайни срокове за доброволно напускане или представлява заплаха за сигурността. Този подход предоставя стимули за доброволно връщане в рамките на определените крайни срокове за напускане на ЕС.
– По-стриктни задължения на връщащите се, компенсирани с ясни гаранции: Изрични задължения за сътрудничество с националните власти през цялата процедура по връщане. Тези мерки са допълнени от ясни последици в случай на отказ от сътрудничество, като намаляване или отказ на помощи или конфискация на пътни документи. Същевременно ще бъдат засилени стимулите за сътрудничество, включително подкрепата за доброволно връщане.
– Силни гаранции през цялата процедура по връщане: Всички мерки, свързани с връщането, трябва да се изпълняват с пълно зачитане на основните и международни стандарти за правата на човека. Това се гарантира чрез ясни процедури, като право на обжалване, подкрепа на уязвими лица, силни гаранции за непълнолетни и семейства и спазване на принципа на неотъпване.
– По-строги правила за ограничаване на случаите на злоупотреба и справяне с избягването: Държавите-членки ще разполагат с усилени правила за идентифициране на връщащите се лица, като възможността да изискват финансова гаранция, редовно подаване на отчети или задължение на връщащите се да пребивават на място, определено от националните власти. Новите правила определят ясни условия за задържане, ако има риск от бягство, както и алтернативи на задържането. Задържането може да продължи до 24 месеца, вместо доскоро максимум 18 месеца. Освен това суспендиращият ефект на решенията за връщане няма да бъде автоматичен, освен ако не съществуват въпроси на наблюдение.
– Специални правила за лица, които представляват заплаха за сигурността: Държавите-членки трябва своевременно да проверяват дали дадено лице представлява заплаха за сигурността. Ако такива лица бъдат идентифицирани, върху тях ще важат строги правила, като задължително принудително връщане, по-дълга забрана за влизане и отделни места за задържане. Задържането може да бъде удължено извън обичайната продължителност от 24 месеца с разрешение от съд.
– Приймане като част от процедурата по връщане: За да се преодолее разликата между решението за връщане и връщането в трета страна, новите правила установяват обща процедура с цел да се гарантира, че решението за връщане систематично се следва от искане за приемане. Освен това предвиждат възможност за предаване на данни на трети страни с цел приемане.
– Центрове по връщане: Държавите-членки са поискали иновативни решения за управлението на миграцията. С това предложението се създава правната възможност за връщане на лица, които пребивават незаконно в ЕС и имат окончателно решение за връщане в трета държава въз основа на споразумение или уреждане, сключено двустранно или на ниво ЕС. Това споразумение или уреждане може да бъде сключено с трета държава, която уважава международните стандарти и принципите за правата на човека в съответствие с международното право, включително принципа на неотъпване. Семействата с непълнолетни и непридружени непълнолетни лица са изключени, а начинът, по който се прилагат тези споразумения или уреждания, трябва да бъде наблюдаван.