ЗАГРЕБ – Решаването на жилищната криза в ЕС изисква координирани политики и използване на съществуващите ресурси, заявиха в петък участниците в панела „Към по-достъпно жилище в Европейския съюз и Хърватия“, като предупредиха, че има достатъчно жилища, но много от тях не са в употреба.
Депутатката в Европейския парламент Николина Бърняк (ХДЗ, ЕПП) предупреди, че дори десет процента от гражданите на ЕС харчат повече от 40 процента от доходите си за жилище, което означава, че то вече не е достъпно за тях.
“Това е огромно предизвикателство, особено за младите и семействата с по-ниски доходи”, каза тя на панелната дискусия, организирана от Офиса на Европейския парламент в Хърватия. Тя подчерта, че ревизията на законодателството и използването на европейските фондове, които досега не са били насочени към достъпно жилищно строителство, са необходими.
Гордан Босанац (Можем, Зелени/ЕС) подчерта, че в много държави членки съществуват множество жилищни единици, които не се използват, тъй като имотите са станали средство за печалба, а не за живеене.
“Тези жилища трябва да бъдат освободени чрез национални данъчни политики и паралелно да се инвестира в изграждането на обществени жилищни единици. Нуждаем се от градски фондове или национален фонд за жилище, а европейските средства в този контекст са ключови”, каза той, добавяйки, че до 2027 г. се очакват само преустройства, тъй като нови средства в момента няма.
Евродепутатът Марко Вешлигай (СДП, С&Д), който се свърза чрез видеовръзка от Брюксел, заяви, че най-малко 50 милиарда евро годишно от европейския бюджет трябва да бъдат насочени към жилищни политики.
В контекста на нарастващата жилищна несигурност в Европа, Европейският парламент за първи път създаде Специална комисия за жилищната криза, чиято цел е да анализира съществуващите политики, влиянието на спекулативните практики и да даде препоръки за по-достъпно жилище в ЕС.
Хърватия, с средна възраст от 31,8 години за напускане на родителския дом, е на водещо място в Съюза по късно самостоятелно живеене на младите – още един показател за тежестта на жилищната криза. (25 април 2025 г.)