Използване на заеми от ЕС за финансиране на словенски отбранителни инвестиции все още под въпрос

Брюксел – Словения няма да се задлъжнява безразсъдно за нуждите на увеличаване на разходите за отбрана, увери финансовият министър Клемен Боштанчич. Според неговите думи все още не е ясно дали ще се възползва от заемите, които ще бъдат на разположение на държавите членки за поръчка на военно оборудване в рамките на новия финансов инструмент на ЕС, на стойност до 150 милиарда евро.

„Словения не е имала и няма да има в следващите няколко години проблеми с осигуряването на допълнителни средства“, каза Боштанчич по отношение на увеличаването на разходите за отбрана на ръба на заседанието на финансовите министри на ЕС. Той подчерта, че нашата страна в момента е сред най-добрите в Европа по финансови показатели.

„Така че от тази гледна точка имаме пространство да се задлъжняваме допълнително. Но това, разбира се, не означава, че безразсъдно ще влезем в задлъжняване само за да постигнем някакъв процент“, подчерта той.

Словения всъщност е поискала възможност за отклонение от европейските бюджетни правила за нуждите на инвестиции в отбраната до неформалния срок, който изтече на 30 април. Въпреки това, според думите на министъра, тя е направила това „на резерв“.

Също така все още не е ясно дали Словения ще се възползва от заемите, които ще бъдат на разположение на държавите членки за съвместна поръчка на военно оборудване в рамките на новия финансов механизъм на ЕС.

Словения подкрепя предложението на Европейската комисия, представено през март, като министърът подчерта, че тези заеми ще бъдат дълг, който ще трябва да бъде върнат.

Брюксел представи предложението за финансов механизъм, по който държавите членки все още преговарят, и възможността за отклонение от бюджетните правила на съюза за нуждите на отбраната, предвид променените условия за сигурност в Европа и света. Много европейски държави също увеличават бюджетните разходи за отбрана. Словенското правителство обяви миналата седмица, че ще увеличи разходите още тази година до два процента от брутния вътрешен продукт, а до 2030 година до три. (13 май)