Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – Председателският съвет на Европейския парламент (ЕП) взе окончателното решение за закриване на процедурата по изслушването на кандидата за следващ еврокомисар от България, съобщи говорител на институцията.
Председателският съвет закрива процедурата по изслушването и поставя окончателното гласуването на Илиана Иванова в дневния ред на пленарната сесия следващата седмица в Страсбург, добави говорителят. Предвижда се гласуването да се състои на 12 септември.
Иванова бе изслушана от две комисии на ЕП в Брюксел. Пред журналисти председателите на парламентарните комисии оцениха високо изслушването. Председателят на парламентарната комисия по култура и образование Забине Ферхайен го определи като „отлично“. Ферхайен отбеляза, че Иванова е дала задълбочени отговори и е показала много добри познания.
Председателят на парламентарната комисия по промишленост, изследвания и енергетика Кристан Бушой добави, че оценява високо показаните от Иванова самоувереност, добри познания и отлични умения за общуване. Изслушването беше изключително важно. Нуждаем се от силен еврокомисар, работихме отлично с Мария Габриел. Имам много добри очаквания, убеден към, че Иванова ще бъде отличен еврокомисар, допълни той.
Следващата седмица в Страсбург се очаква ЕП да гласува за назначаването на Иванова за еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта до изтичането на мандата на Европейската комисия с председател Урсула фон дер Лайен следващата есен.
Изключително съм благодарна и щастлива за възможността да обсъдя с евродепутатите предизвикателствата пред науката, изследванията, иновациите, образованието, младежта, културата и спорта, заяви Иванова пред журналисти. Ако бъде избрана, ще работя неуморно с всички сили в този кратък оставащ мандат да изпълним със съдържание и да допринесем максимално за постигане на целите, добави тя.
По нейните думи вложенията в наука помагат за повишаване на икономическия растеж – ако не ги направим сега, загубите ще бъдат значителни, отбеляза Иванова. (5-6 септември)
Зам.-председателката на ЕП призовава да се помогне на пострадалите от наводненията България и Гърция
БРЮКСЕЛ – Зам.-председателката на ЕП Катарина Барли призова за помощ от ЕС за страните в Югоизточна Европа, силно засегнати от неотдавнашните смъртоносни бури, съобщи медийната група „Редакционснецверк Дойчланд“ (Redaktionsnetzwerk Deutschland), цитирана от ДПА.
Както при предишни природни бедствия в други държави членки, Фонд за „Солидарност“ на ЕС трябва да се използва за възстановяване, каза Барли пред германската медийна група в становище, публикувано и предоставено предварително на ДПА.
Би било грешка да се смята, че това са обикновени метеорологични явления, каза Барли, която е член на управляващата във ФРГ Германска социалдемократическа партия.
Лидерът на ЕНП Манфред Вебер поиска повече средства за европейска гражданска защита. Променящите се климатични условия принуждават всички наши страни да инвестират повече в адаптирането към климата и нашите служби за спешна помощ, каза той. „Точно както ЕС подкрепи Германия с повече от 600 милиона евро след наводненията през 2021 г., той ще подкрепи всяка страна, която е жертва на екстремни климатични условия“, заяви Вебер.
Проливни дъждове причиниха сериозни наводнения в Гърция, България и съседна Турция. Наводненията в югоизотчна България взеха четири жертви и нанесоха сериозни щети на инфраструктурата в района. Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов каза в ефира на Нова телевизия, че българската инфраструктура не е подготвена за екстремните климатични явления. Климатичните промени означават по-висок риск от екстремни явления. В бъдеще могат да се очакват и по-сериозни, и по-чести валежи, добави той. (5-7 септември)
Сигурността в региона и инвестициите в инфраструктурни проекти са сред водещите теми на срещата на върха на инициативата „Три морета“
БУКУРЕЩ – Българската делегация на Осмата среща на върха на инициативата „Три морета“, която започна в Букурещ, Румъния, се ръководи по предложение на държавния глава Румен Радев от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, съобщи тя във фейсбук.
Сигурността в региона, икономическото развитие, подобряването на регионалната свързаност, инвестициите за значими за региона инфраструктурни проекти, са сред водещите теми, които ще бъдат обсъдени на форума, казва в поста си Габриел.
На срещата на върха ще бъде приета и съвместна декларация, отразяваща общите цели и приоритетни теми за страните участнички в инициативата.
Ръководителите на делегациите на държавите участнички бяха приети от президента на Румъния Клаус Йоханис в президентския дворец “Котрочени”. Очаква се Йоханис да насърчи разработването на нови инструменти и партньорства за ускоряване на инвестициите в приоритетни проекти на инициативата, включително чрез създаването на нов инвестиционен фонд, който ще продължи дейността на този, започнат на срещата на върха в Букурещ през септември 2018 г.
Инициативата „Три морета“ обединява 12 страни членки на ЕС, намиращи се между Балтийско, Адриатическо и Черно море. Основната ѝ цел е задълбочаване на интеграцията на региона на Централна и Източна Европа в рамките на ЕС чрез по-голяма свързаност между държавите участнички по оста „Север-Юг“ в ключови области като енергетика, транспорт, комуникации, информационни технологии. (6 септември)
Изложба в Европейския парламент представя българските традиции в производството на розово масло
БРЮКСЕЛ – За първи път в историята Европейският парламент в Брюксел се превръща в розоварна за етерично масло от българска маслодайна роза, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. Поводът е регионална изложба, посветена на българските традиции в производството на розово масло и представяне на Розовата долина. Инициативата е на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков и се провежда с участието на община Казанлък в подкрепа на българските розопроизводители, чийто поминък е в риск заради предложените от Европейската комисия промени в Регламента за класификация, етикетиране и опаковане на химикали.
Промените предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни за човешкото здраве и околната среда, което създава притеснения сред българските производители, преработватели и търговци на етерични масла, включително масло от българска маслодайна роза.
В изминалите месеци българските евродепутати работят съвместно и настояват в регламента да бъдат изтрити всички текстове, които разглеждат етеричните масла като химична смес. Националната позиция е, че етеричните масла не трябва да се разглеждат като съвкупност от химични елементи, а в цялост, защото те са продукт с напълно естествен и променлив състав, т.е. за тях не може да се прилага същия подход в класификацията както при химичните смеси.
Общата позиция е, че етеричните масла трябва да бъдат класифицирани и третирани като отделна натурална единица с променлив състав и концентрация, зависещ от различни природни фактори – метеорологичните особености, киселинността на почвите, честотата на валежите и др.
В края на годината се очаква Европейската комисия да публикува своите предложения за промени в другия регламент с отношение към етеричните масла – Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали. (6 септември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.