go to the original language article
Макар че датите за изслушванията на определeните комисари са определени за периода от 4 до 12 ноември, само за датата на започване на процеса може да се има сигурност, но не и за това, кога ще завърши.
Това е така, защото, като се разглежда, какво е ставало в аналогични случаи в миналото, от първото приложение на институцията на изслушванията при избора на Комисията Сандер, през 1995 година, до избора на Комисията на фон дер Лайен през 2019 година, евродепутатите не са се колебали да отхвърлят поради некомпетентност няколко кандидати за комисари, принуждавайки избраните президенти да ги заменят или да променят техните компетенции, като понякога предизвикват дори „политически сътресения“ в правителствата на страни членки.
Така че, никой не може да знае, какво може да се случи по време на задължителното „разпитване“, на което всеки един от тях трябва да бъде подложен отделно от евродепутатите. И като се има предвид, че някои от тях ще минат през строги проверки не само от една Комисия на ЕП, но и от няколко Комисии, в едно обединено заседание, в зависимост от портфейлите, които ще бъдат възложени на тях.
Одобрение, замяна или промяна на портфейла
Миналия четвъртък, Комисията по правни въпроси на Европейския парламент обяви, че всички 26 назначени комисари успешно са преминали оценка на потенциални или реални конфликти на интереси във връзка със съответното им портфолио. Това е необходима предпоставка, за да могат назначените комисари да участват в изслушванията. Процесът е конфиденциален, който се е провел при закрити врата и, според информация от АПМ-БТА, не е било лесно за някои кандидатски членове на новата Европейска комисия, тъй като техните изказвания са били считани за недостатъчни и се е изисквало повече подробности, за да могат да бъдат оценени всички съответни и налични данни и членовете на Комисията по правни въпроси да могат да стигнат до заключения. Това се вижда дори от изявлението на председателя на конкретната Комисия, евродепутат от България и групата Renew, Илхан Кючюк, след като процесът е приключил, който каза, че „от процедурна гледна точка, може да има основателна критика за съществуващата правна рамка, която ще имаме възможност да анализираме и предложим промени, ако е необходимо“. Заявленията за интереси, които са подадени за разглеждане, ще бъдат публикувани на специализираната интернет страница преди началото на изслушванията.
По време на изслушванията, евродепутатите имат пълна свобода в своите въпроси, а има три възможности, които могат да изберат след завършване на устното и публично изслушване, и след като предварително са изучили писмените отговори на кандидат-комисарите на съответния въпросник, които трябва да изпратят до 22 октомври:
1-ва: Да дадат своето одобрение за назначението на всички 26 определени комисари, след което процесът да продължи и изборът на новата Европейска комисия да се извърши в пленарно заседание, което ще се състои от 25 до 28 ноември в Страсбург, като след това да могат да поемат задълженията си от 1 декември.
2-ра: Да откажат поради недостатъчност за покриване на длъжността комисар, един или (и повече), и да принудят избраната председателка, фон дер Лайен, да продължи със замяната. Отказът не обвързва избраната председателка, но тя знае предварително, че ако не поиска от правителството на страната, предложило (некомпетентния) комисар, да назначи ново лице, няма да успее да получи одобрение за своята нова комисия в единствения гласуване, което се проведе на пленарно ниво за всички определени комисари. С назначаването на ново кандидатско лице процесът на изслушване започва отначало. Периодът, който ще е необходим за замяната е неизвестен, но на базата на онова, което е станало в миналото, замяната се развива с кратки процедури, тъй като се избира ново лице с известно признание и (обикновено) обща подкрепа. Очаква се, че нова Европейска комисия няма да може да поеме задължения до края на 2024 година или началото на 2025 година (в зависимост от броя на отказите).
3-та: Да преценят като недостатъчен за управление на портфолиото, което му/й е възложено, но способен да покрие длъжността на комисар. В този случай те принуждават г-жа фон дер Лайен или да преразгледа портфолиата (да промени портфолио или да модифицира задълженията), за да намали – или дори да задоволи напълно – възраженията, които са довели евродепутатите до това решение. Припомня се, че след изслушването, всяка Комисия на ЕП (или комисиите) провеждат две гласувания: едно за компетентността за заемане на длъжността на комисар и едно за компетентността за управление на портфолиото.
Кои кандидати комисари са били отхвърлени от евродепутатите и по какви причини
Евродепутатите, в съответствие с поведението, което са имали в миналото, са „отхвърлили“ назначени комисари както на стадия на проверка на конфликта на интереси в Комисията по правни въпроси, така и по време на изслушванията, като са поискали и замяна, но и промяна на портфолиото. По-конкретно:
Избор на Комисията Сандер (1995-1999): Институцията на изслушванията на членовете на Европейската комисия беше приложена за първи път през 1995 година в Комисията Сандер, чиято мандат приключи неуспешно през 1999 година, по-рано от края на петгодишния срок, с оставката на цялата комисия поради „лошо управление“. Критиката на евродепутатите се съсредоточи върху липсата на специфични познания у някои кандидати за портфолиото, което трябваше да поемат, както и на неясните отговори и нежелание да поемат ангажименти, извинявайки се с вземането на колективни решения на ниво колегия на Европейската комисия (заседание на всички комисари). Това беше довело до повторение на изслушванията на някои определени комисари, за да се подготвят по-добре и по-изчерпателно, и до искането да поемат конкретни ангажименти, дори със подписването на тези ангажименти. Въпреки това, бяха нужни почти десет години, за да се разгледа практиката на подписване на ангажименти (от Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП по време на изслушването на кандидатите, тогава, комисари Хоаким Алмуния, Мишел Барние и Оли Рен).
Освен критичните забележки, беше поискано да бъде възложено различно портфолио на ирландския назначен комисар, Пендраг Флин, отколкото първоначалното (Трудова заетост и социална политика). Пендраг Флин, с мандат в много министерски позиции в своята страна, вече беше комисар, отговарящ за трудовата заетост, трудови отношения и социална политика, от 1993 година, тоест и в последната комисия Делор. Остана на поста до цялостната оставката на Комисията Сандер, както и през преходния период под председателството на испанеца Мануел Марин, и до избора на Комисията Проди (1999-2004).
Избор на 1-ва Комисия..