Муртезани: В Брюксел няма голяма надежда за конституционни промени с отложено действие, но идеята не се отхвърля ан-блок

Скопие – Министърът по европейските въпроси Орхан Муртезани заяви, че на срещите, които заедно с премиера Христиан Мицкоски наскоро са имали в Брюксел с висши представители на Европейския съюз, сред които и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, е обсъждана и идеята за конституционни промени за включване на българите с отложено действие.

– Обсъдено беше предложението на нашето правителство за приемане на конституционни промени с отложено действие, за което, трябва да бъда честен, няма голяма надежда от страна на институциите в Брюксел, че такова предложение ще бъде прието, но не се отхвърля напълно. Има известен оптимизъм, който ние трябва да конкретизираме. Мисля, че правителството има добра основа, когато казва, че логиката в конституционните промени трябва да е подобна на тази, която беше направена, когато се присъединихме към НАТО след промяната на името. Тоест, че в етапите на промяната на Конституцията трябва да има още един допълнителен амандман, който ще гласи, че съдържанието ще се материализира, ще влезе в сила, след като България ратифицира споразумението за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, заяви Муртезани в интервю за „360 градуса“ на МРТ 1.

Запитан за коментар относно посланието на Шарл Мишел, публикувано в социалните мрежи след срещата с Мицкоски, че сега е ключово да се изпълнят задълженията от миналото, Муртезани коментира, че Мишел се е позовал на решенията на Съвета, които вече са взети. – Това, което получаваме като сигнал от другата страна, е ангажираност процесът да продължи напред, казва той.

Министърът Муртезани посочва, че засега не може да каже, че правителството има конкретен план, който би успял, но че се работи по определени насоки, които, според него, дават надежда и трябва да бъдат уточнени и материализирани, след като България получи стабилно политическо правителство.

Според него, решението Албания да започне преговори по глави показва, че процесът на присъединяване не само че е жив, но и се развива с много по-голяма скорост.

– Това, което Черна гора е успяла да постигне през последните шест месеца, при нормални условия и без агресията на Русия срещу Украйна, щеше да се завърши за период от 3 до 4 години. Затова казвам, че този момент трябва да ни накара да работим още повече за намиране на решения и да ускорим напредъка си, посочи Муртезани. (30 септември)