Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – През септември в България се очаква пристигането на чуждестранна мисия, чиято задача ще бъде да провери степента на готовност на страната за присъединяване към шенгенското пространство. Това сe казва в стенограма от редовното правителствено заседание на 9 август, публикувана в системата за правна информация на Министерския съвет.
По време на обсъждането на точка от дневния ред, посветена на резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 20 юли в Испания ресорният министър Калин Стоянов докладва за проведени двустранни срещи с европейския комисар по вътрешни работи Илва Йохансон и министъра на миграцията на Нидерландия Ерик ван дер Бург. България е информирала за предприетите действия в изпълнение на препоръките, отправени от Европейската комисия в Доклада за върховенството на закона, както и на ангажиментите, поети в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Министър Стоянов информира още, че комисар Йохансон е потвърдил подкрепата на комисията и е изразил готовност да окаже съдействие в разговорите с Испанското председателство на Съвета на ЕС, както и с двете страни, изразили мнение против присъединяването – Нидерландия и Австрия.
Стоянов казва, че по думите на министър ван дер Бург, ако се предоставят достатъчно силни аргументи пред парламента, той лично ще ги внесе и има шанс за преразглеждане на негативната позиция за членство на България в Шенген.
„В тази връзка той изрази желание за провеждане на мисия. Ние също му предложихме това, тъй като през изминалата година през месец октомври, когато имаше делегация тук, на територията на България, Нидерландия не изпрати свой представител, което беше индикация, че няма да се случи приемането в Шенген.
Този път, по тяхно искане и по наше настояване, те са готови да направят такава визита през месец септември, която, разбира се, трябва да бъде координирана от Европейската комисия и с участието на експерти от страна на Нидерландия. Вече е задвижен този въпрос, надяваме се и правим всичко възможно до 10 септември, максимум до 15 септември, тази делегация да дойде тук, на място, да извършват проверките, които искат, да зададат въпросите на съответните експерти и той, получавайки нашите аргументи, да внесе именно тези аргументи в правителството, което евентуално да промени тяхната позиция“, казва българският министър на вътрешните работи.
Премиерът Николай Денков отправя препоръка към всички отговорни институции да се подготвят максимално добре за предстоящото посещение, пише в стенограмата. (15 август)
България ще се присъедини към страните от Г-7 за оказване на дългосрочна подкрепа на Украйна
СОФИЯ – България ще се присъедини към усилията на страните от Г-7 за оказване на дългосрочна подкрепа на Украйна в областта на сигурността, заявени в съвместна декларация. Това реши Министерският съвет и възложи на Министерството на външните работи да уведоми за решението на българската страна по съответния ред.
Съвместната декларация в подкрепа на Украйна беше разпространена на 12 юли по време на Срещата на върха на НАТО във Вилнюс от името на страните от Г-7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и Съединените американски щати, както и от председателите на Европейския съвет и Европейската комисия. Впоследствие към нея се присъединиха и Белгия, Чешката република, Гърция, Дания, Финландия, Исландия, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, а списъкът продължава да се разширява.
България оказва политическа и практическа подкрепа на Украйна, която с противопоставянето си на руската агресия допринася пряко и за защитата на свободата, сигурността и суверенитета на всички европейски страни. В унисон с тази последователна политика, България ще се присъедини към Съвместната декларация на страните от Г-7 в подкрепа на Украйна, се казва в решението. (16 август)
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите, смята езиковед
СОФИЯ – Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите, каза пред БТА езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация.
Тя е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите ѝ интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България. Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България, каза доц. Йорданова.
Проектът ѝ има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми.
Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се също заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава, ще поиска помощ от Европейската комисия. (15 август)
България е с втория най-голям годишен спад на промишленото производство в ЕС през юни
БРЮКСЕЛ – Европейското промишлено производство се е върнало към растеж през миналия месец, в ЕС е нараснало с 0,4 на сто, а в еврозоната – с 0,5 на сто в сравнение с май. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. През май, отново на месечна основа, промишленото производство и в двете зони остана без промяна.
На годишна база през юни продукцията на промишлеността е била надолу с 1,2 на сто и в ЕС, и в еврозоната, докато през май спадът бе далеч по-значителен – съответно с 2,1 на сто и 2,5 на сто.
В България промишленото производство е било с 0,7 на сто по-голямо през юни спрямо май, когато също на месечна база нарасна с 1,5 на сто.
Българската промишлена продукция обаче се е свила с 9,3 на сто през юни, отнесено към същия месец на 2022 г. Това все пак представлява забавяне на низходящия ход, тъй като през май и април то спадна съответно с 11,3 на сто и 12,7 на сто.
Най-голямо годишно намаление на промишленото производство през юни е регистрирано в Естония (-12,7 на сто), България (-9,3 на сто) и Белгия (-7,6 на сто). Страните с най-голямо увеличение са били Дания (+12,3 на сто), Ирландия (+8,3 на сто) и Словакия (+3,6 на сто). (16 август)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.