pt-pt flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by Lusa.

През 2023 г. Португалия беше държавата-членка на Европейския съюз (ЕС) с най-висок процент енергийна бедност, 20,8%, на същото ниво като Испания, съобщи днес Европейската комисия, призовавайки за по-голяма защита на уязвимите потребители.

Данните са включени в доклада за състоянието на Енергийния съюз, публикуван днес от Европейската комисия в Брюксел, в който се посочва, че най-високите проценти на хора, неспособни да поддържат домовете си достатъчно затоплени, са регистрирани миналата година в Португалия и Испания, и двете държави с по 20,8%, следвани от България (20,7%) и Литва (20,0%).

От друга страна, Люксембург (2,1%), Финландия (2,6%), Словения (3,6%) и Австрия (3,9%) регистрираха най-ниските проценти на енергийна бедност, отбелязва институцията, посочвайки, че средно в 27-те държави членки 10,6% от населението на ЕС не е в състояние да поддържа домовете си адекватно затоплени.

В сравнение с 2022 г. този процент е нараснал с 1,3 процентни пункта в контекста на енергийна криза и инфлация.

Подчертавайки, че ситуацията с енергийната бедност варира „между страните от ЕС, които насърчават мерки за защита на семействата“, Европейската комисия изтъква, че държавите-членки „могат да действат, за да гарантират достъп до основни услуги и да защитават уязвимите потребители от прекомерни разходи, като се борят пряко с енергийната бедност“.

Освен това, добавя Европейската комисия, „новото законодателство за енергийния пазар ще защитава по-добре уязвимите домакинства и засегнатите от енергийна бедност от прекъсване на връзката“.

„В случай на криза с цените на природния газ, спешните мерки на ниво ЕС могат да помогнат за защита на потребителите чрез интервенции в максималните граници на цените на дребно“, се посочва още.

Една от инициативите, прилагани в рамките на новото законодателство за енергийния пазар, беше създаването, от тази година, на Социален фонд за климата, който трябва да мобилизира поне 86,7 милиарда евро приходи от Системата за търговия с емисии на Европейския съюз за периода 2026-2032, включително съфинансиране от 25% на държавите, за да се допринесе за социално справедлив преход към климатична неутралност.

Фондът се очаква да финансира мерки и инвестиции, които държавите-членки ще приемат в своите социални планове за климата до юни 2025 г., за да помогнат за компенсиране на очакваното увеличение на сметките за енергия поради въвеждането на цената на въглерода за отопление и транспорт.

Според доклада за състоянието на Енергийния съюз, през първата половина на 2024 г. половината от производството на електричество в пространството на общността е идла от възобновяеми източници.

Що се отнася до газа, когато ЕС се опитва да стане независим от руските доставки поради руската инвазия в Украйна, делът на руския газ в вноса на ЕС намалява от 45% през 2021 г. на 18% през юни 2024 г.

Общността също така установи цели за намаляване на търсенето на газ, които позволиха да се намали това потребление с 138 милиарда кубически метра между август 2022 г. и май 2024 г.

ЕС постигна, на 19 август миналата година, своята цел за 90% газово съхранение за зимата, много преди предвидения срок от 1 ноември.