Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – Трябва да се очаква положително решение за разширяването на Шенген с България и Румъния до края на Испанското председателство на Съвета на ЕС (до края на годината), заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола в интервю за кореспондентите от Европейския нюзрум.
Очаквате и заслужавате това от 2011 г. Надявам се да има „приемливо решение“, обърна се Мецола към българите и румънците.
При свое посешение в Австрия през пролетта Мецола поиска от Виена да вдигне ветото. Австрия е една от двете държави, заедно с Нидерландия, които не допуснаха последното разширяване на Шенген през декември. Тогава България и Румъния останаха извън зоната без гранични проверки. (27 септември)
Отпадат част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, реши българското правителство
СОФИЯ – Българското правителството реши да отпаднат част от проектите в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Решението е свързано с промяната на финансовата рамка на плана и засяга 18 проекта, съобщи финансовият министър Асен Василев.
Отпадат проектът за завод за батерии за съхранение на „зелена“ енергия и за протонен център за лечение на онкоболни, както и проекти във фаза на изпълнение, по които няма напредък повече от година, каквото е изискването на Европейската комисия, за да ги финансира.
Василев съобщи, че на извънредно заседание на Министерския съвет в петък ще бъдат обсъдени териториалните планове за справедлив преход за Перник, Кюстендил и Стара Загора, които трябва да бъдат изпратени на ЕК до края на месеца.
Във вторник финансовият министър обяви, че през първата седмица на октомври България ще представи в ЕК пакета с изпълнени реформи, необходим за получаване на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
За да изпълни своя План за възстановяване, България трябва до 2026 г. да засили реформите за борба с корупцията, да осъществи декарбонизация на икономиката и да продължи с повишаването на доходите. Срещу тези стъпки страната ни може да получи до 6,267 млрд. евро, от които вече бе направено едно плащане от 1,3 млрд. евро. (26-27 септември).
България трябва да ускори внедряването на 5G, посочва в свой доклад ЕК
БРЮКСЕЛ – България да ускори внедряването на мобилните мрежи за пренос на данни от пето поколение (5G), да подобри цифровизацията на обществените услуги и бизнеса, да повиши образованието по нови технологии. Това препоръчва Европейската комисия в първия годишен доклад „За състоянието на дигиталното десетилетие на Европа“.
Неравномерното разпределение на цифровата инфраструктура в селските райони изисква допълнително внимание. Разпространението на цифрови обществени услуги все още е ниско и са необходими целенасочени мерки, включително максимално ограничаване на административната тежест за дружествата, се посочва в доклада.
ЕК отчита много добър напредък на България в областта на фиксираната широколентова свързаност, отбелязвйки, че достъпът до оптичен интернет в страната е по-висок от средното в ЕС. Допълва се, че разпространението на 5G напредва и достига 67 на сто, но са необходими още усилия.
Страната се представя под средното равнище в ЕС по повечето от целите в областта на цифровизацията на обществените услуги. Отчита се, че услугите на електронното правителство се използват по-рядко, отколкото в останалите страни от ЕС. Отбелязва се, че достъпът до електронни здравни досиета в България е по-висок (77 на сто) от средното равнище (72 на сто).
Комисията отбелязва, че България разполага с 6,27 милиарда евро по плана за възстановяване на икономиката от пандемията, като близо една четвърт от тези средства (1,6 млрд. евро) са за цифровизация. (27 септември)
България ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ, реши парламентът
СОФИЯ – Народното събрание реши България да предостави допълнителна военна помощ на Украйна, която включва неизправни зенитно-управляеми ракети и боеприпаси за автоматично стрелково оръжие с отпаднала необходимост от складовете на МВР.
Ако Украйна използва изпратените от България ракети или части от ракети, те ще бъдат за защита на градовете ѝ, а не за нападение, заяви премиерът Николай Денков.
Те ще бъдат използвани за защита на хора. Това не са нападателни ракети, посочи премиерът.
Правителството удължи до края на годината хуманитарната помощ за украинските бежанци в България. Срокът на програмата бе променян няколко пъти, като последно изтичаше на 30 септември.
Създадена е и работна група, която да изготви програма за хуманитарно подпомагане и интеграция на разселените от Украйна граждани с предоставена временна закрила в България. Програмата ще очертае мерките, които да осигурят реализация на украинските бежанци в страната.
България е подпомогнала еднократно близо 89 хиляди украински бежанци, като изплатените средства възлизат на над 17,7 млн. лева, съобщи министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.
Чрез изцяло европейско финансиране по оперативна програма „Храни“ е осигурена подкрепа на 35 566 украинци, заяви министър Шалапатова.
По данни на Агенцията по заетостта до 4 август 2023 г. по процедура „Солидарност“ са започнали работа 3229 бежанци. Общият брой на украинските граждани, започнали работа в Българи чрез посредничеството на дирекция „Бюро по труда“, е 5270. (25-27 септември)
ДАНС започва проверка за собствеността на т.нар. руска църква в София
Софийска градска прокуратура възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“ проверка по два сигнала за собствеността на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София, наричан руската църква.
Казусът със собствеността на храма възникна след експулсирането на трима руски свещеници и последвалото му затваряне.
В хода на проверката ще се изискат документи относно собствеността на православния храм от Агенцията по вписванията, Държавния архив, Столична община, Българската православна църква и други институции. Също така ще бъдат снети сведения от хора, запознати с факти и обстоятелства, предмет на проверката.
Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит назначи свещеници от София, които ще поемат обичайните богослужения в храм „Св Николай Мирликийски“.
Патриарх Неофит е информирал за предприетите действия със свое нарочно писмо Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил и очаква съдействие от посолството на Руската федерация в София за отварянето на храма. (25 -27)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.