go to the original language article
Министърът на външните работи Ларс Льоке Расмусен (M) не се яви сам, когато в понеделник пристигна на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.
Вместо това министрите на северните и балтийските държави избраха да се явят в състав, за да разговарят с международната преса на срещата.
Това се случи с призив за увеличаване на военната подкрепа за Украйна.
Северно-балтийските държави са вторият по големина донор за Украйна след САЩ.
„Ние сме само осем малки държави, които не са икономически тежковесници. Така че, ако другите следват този пример, няма съмнения, че Украйна може да спечели“, казва Ларс Льоке Расмусен.
По този начин осемте държави в северната и източната част на Европа се опитват да изпратят сигнал, че останалата част от Европа може да направи повече.
„Текат дискусии за план за следвоенното време. Но ние считаме, че най-важното послание в момента е, че трябва да увеличим военната подкрепа за Украйна.
Така ще бъдат в най-добрата възможна позиция, когато настъпи времето за мирни преговори“, казва Ларс Льоке Расмусен.
Той не отправя критика срещу конкретни държави. Но големи южноевропейски държави като Франция, Италия и Испания са получили критики за това, че правят твърде малко за подпомагането на Украйна по време на конфликта.
Все пак няколко държави – включително тежковесниците Германия и Франция – обаче се изправят пред големи икономически предизвикателства, които засягат както гражданите, така и публичните финанси.
Затова трябва да се мисли креативно. Министърът на външните работи на Естония, Маргус Цахкна, предлага Европа да конфискува замразените руски средства в Европа и да ги използва за военните усилия.
Това е засилване в сравнение със сега, когато само приходите от средствата се използват за подкрепа на Украйна.
„Трябва да увеличим бързата военна подкрепа за Украйна. Трябва да конфискуваме 300 милиарда евро от замразените руски средства, за да дадем на Украйна възможността да се бори за своята свобода“, казва Маргус Цахкна.
Ларс Льоке Расмусен не успя да установи дали Дания е съгласна с това изказване. Но от останалите министри заявяват, че всички осем държави са съгласни да конфискуват всички замразени руски средства.
Досега страните от ЕС са били по-сдържани да предприемат тази стъпка, тъй като се смята, че това би било нарушение на международни правила, които трябва да гарантират, че държавите могат сигурно да разполагат своите пари на различни места в света.
Използването на замразените руски средства обаче ще позволи на Европа да запълни дупката след САЩ, ако Тръмп реши да спре американската военна подкрепа за Украйна, става ясно.
„Европа трябва да върви заедно. Това искаме да подчертаем, като стоим тук като една обединена група“, казва Ларс Льоке Расмусен.