go to the original language article
„`html
БРЮКСЕЛ – Съобразяването с ценностите на ЕС, започвайки с върховенството на закона и с общата външна и сигурностна политика, е най-важният показател за стратегическата ориентация на кандидатите за членство в Съюза, заяви в сряда първият европейски дипломат Жозеп Борел.
„Съответствието с ценностите на ЕС, започвайки от върховенството на закона, както и с общата външна и сигурностна политика, е най-важният показател за стратегическа ориентация в новия геополитически контекст“, каза високият представител на ЕС за външната и сигурностната политика Жозеп Борел.
Борел заедно с комисаря за разширяване Оливер Вархели представи тазгодишния пакет за разширение, който включва доклади за напредъка на 10 страни кандидати и потенциални кандидати.
Сърбия е единствената, която не е напълно съобразена с външната и сигурностната политика на ЕС, и в доклада се посочва, че тази държава не е въвела санкции срещу Русия, задържала е взаимоотношения на високо ниво с тази страна и е интензивирала взаимоотношения с Китай, „което предизвиква въпроси за нейния стратегически курс“.
Борел казва, че членството на Сърбия в ЕС е „единственият устойчив начин за изграждане на дългосрочен просперитет“.
„Ние настояваме, че Сърбия трябва да се съобрази с нашата външна и сигурностна политика, важна част от която са рестриктивните мерки срещу Русия, и мисля, че Сърбия рано или късно ще се съобрази, иначе членството може да се окаже под въпрос“, каза Борел.
Най-напредналата в преговорите е Черна гора, която има отворени всички глави. През юни тази година Комисията оцени, че тази страна е изпълнила временните критерии в първия основен клъстер, който се отнася до правосъдието и основните права, което отвори възможността за започване на втората фаза в преговорите, закриване на глави.
В този момент Черна гора е технически готова за закриване на четири глави.
В доклада се посочва, че двустранните отношения с Черна гора се влошават поради напрежения, произтичащи, наред с друго, от нерешени двустранни въпроси.
Посочено е, че не е имало напредък по отношение на нерешеното установяване на границата между двете държави или собствеността на кораба „Ядран“ и че приемането на резолюция в черногорския парламент, което се фокусира върху исторически събития в Ясеновац, Маутхаузен и Дахау, предизвика силна дипломатическа реакция от страна на Хърватия, включително обявяването на три черногорски длъжностни лица като персона нон грата.
За Босна и Херцеговина, която през март започна преговори с ЕС, но все още чака отваряне на първия преговорен клъстер, Комисията посочва, че е постигнала осезаеми резултати в управлението на миграциите, че е напълно съобразена с общата външна и сигурностна политика на ЕС и че е приела закони за интегритет на правосъдието, изпирането на пари и конфликта на интереси.
Комисията подготвя проект на преговорна рамка, ключов документ, въз основа на който се водят преговори, което е главно предусловие за започване на конкретни преговори. (30 октомври 2024 г.)
„`