go to the original language article
БРЮКСЕЛ – Хърватия силно подкрепя страните от Западните Балкани по техния път към ЕС, но на базата на заслуги, което означава, че между другото трябва да се придържат към принципите на добросъседските отношения, заяви във вторник в Брюксел държавният секретар в Министерството на външните работи Андрейа Метелко Згомбич.
„Хърватия силно подкрепя процеса на разширяване на базата на заслуги“, каза Метелко Згомбич след края на срещата на министрите по европейските въпроси на държавите членки на ЕС.
Съветът по общи въпроси, състоящ се от министрите на държавите членки, отговорни за европейските въпроси, проведе във вторник първата формална среща под унгарско председателство.
На срещата беше обсъдена върховенството на закона в държавите членки, а в дебата за първи път равноправно участваха и министрите от четирите държави от Западните Балкани, които вече са отворили преговори за присъединяване – Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
Министрите на своята среща не обсъдиха конкретни напредъци, които четирите държави биха могли да направят до края на годината, тъй като за това се водят дискусии на по-ниски нива в Съвета на ЕС.
Унгария като председател силно насърчава напредъка на страните от Западните Балкани към членство в ЕС и се стреми да организира междуправителствени преговорни конференции до края на тази година, за да могат някои от тези държави да отворят или затворят част от преговорните глави. За това е необходим консенсус на всички държави членки.
На въпроса какви са шансовете това да се случи, Метелко Згомбич каза, че Хърватия смята, че на Албания и Северна Македония трябва да бъде позволено да направят крачка напред и да отворят някои глави.
„Що се отнася до Черна гора, добросъседските отношения и непредприемането на действия, които им навреждат, са важен елемент при оценката на готовността на страната да напредне по европейския път“, каза Метелко Згомбич, като подчерта, че на днешната среща не е обсъждано отварянето или затварянето на преговорни глави за никоя страна.
„Ще следим до каква степен Черна гора изпълнява обещанията, които е дала по-рано, и това ще бъде един от елементите, по които ще преценяваме дали е време да затвори някои конкретни глави“, каза Метелко Згомбич.
Черногорският парламент гласува в края на юни резолюция по геноцида в Ясеновац, за да успокои просръбските партии в управляващата черногорска коалиция, след като Черна гора подкрепи в ООН резолюцията по геноцида в Сребреница.
Черногорската опозиция тогава изрази мнение, че този ход е „кукувиче яйце“ на сръбския президент Александър Вучич, за да влоши добросъседските отношения с Хърватия.
Що се отнася до Сърбия, Метелко Згомбич каза, че трябва ясно да покаже, с конкретни мерки, че иска да напредва по европейския път. „Тогава можем да обсъдим отварянето или затварянето на някои глави“, каза тя.
Тя добави, че в днешния дебат за върховенството на закона е напомнила за въпроса за регионалната юрисдикция.
Преди повече от десет години Сърбия прие Закон за регионалната юрисдикция, с който се обяви за компетентна да преследва военни престъпления, извършени на територията на бивша Югославия.
„Докато съществува този закон за регионалната юрисдикция, Сърбия не може да напредва по европейския път. Много колеги в днешната дискусия подчертаха, че върховенството на закона е основата на взаимното доверие и затова този опит за узурпиране на правомощията на една държава членка не е приемлив“, каза Метелко Згомбич. (24 септември 2024 г.)