Фон дер Лайен: Европа трябва да се пренаведе въоръжава, за да има „надежден възпиращ механизъм“ до 2030 г

Европа трябва спешно и бързо да се преоръжи, за да има „надежден възпиращ“ механизъм до 2030 г., заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В речта си в Копенхаген, председателят на Комисията очерта четирите основни приоритета на дългоочакваната Бяла книга за европейската отбрана, която ще бъде представена от Комисията, и необходимостта от преоръжаване на Европа до 2030 г. – план, който Комисията нарича „Готовност 2030“ (Readiness 2030). „До 2030 г. Европа трябва да има силна европейска отбранителна позиция. „Готовност 2030“ означава да преоръжим и развием нашите способности, за да имаме надеждна възпиране“, заяви фон дер Лайен.

Първият приоритет – и най-важният – е увеличаването на разходите за отбрана. „Разходите за отбрана на държавите-членки са се увеличили с над 31% от 2021 г. Това е добро – но не е достатъчно, тъй като е много по-ниско от съответните разходи на САЩ, Русия и Китай“, заяви фон дер Лайен. Комисията представи преди две седмици план за мобилизиране на инвестиции в размер на 800 милиарда евро в европейската отбрана. Това включва нов инструмент – наречен „SAFE“ – който може бързо да предостави на държавите-членки заеми на стойност 150 милиарда евро за инвестиции в отбрана. Освен това Комисията предлага активиране на т.н. „Национална клауза за извънредни ситуации“, за да даде на държавите-членки по-голяма гъвкавост за повече разходи за отбрана без нарушение на финансовите правила, които ограничават дефицита до 3% от БВП. Това има потенциал да мобилизира допълнителни разходи за отбрана до 1.5% от БВП или около 650 милиарда евро през следващите четири години. В същото време Комисията работи за привличане на частно финансиране – било то от ЕИБ или от капиталовите пазари.

Вторият приоритет е „да купуваме повече европейско“. Според фон дер Лайен, „трябва да запълним празнотите в способностите си по европейски начин“ до 2030 г. и това означава „екипно, общоевропейско сътрудничество“ за справяне с празнотите в приоритетни сектори, като военната мобилност, инвестициите в авиационната и противоракетна защита, артилерийски системи, боеприпаси и ракети, дронове, използването на военен изкуствен интелект или квантови компютри. „Разходите и сложността на мащабните проекти далеч надхвърлят възможностите на всяка държава-членка“, каза председателят на Комисията, поради което тя подчерта, че трябва да се засили съвместното снабдяване.

Третият и „най-стратегически“ приоритет за европейската отбрана е Украйна. Както каза председателят на Комисията, „трябва да направим Украйна достатъчно силна – като „стоманен таралеж“ – така че да бъде трудно преодолима за потенциален агресор“. ЕС вече инвестира около 50 милиарда евро в военна подкрепа и е обучил повече от 73,000 украински войници, като подкрепата за перспективите на Украйна за присъединяване към ЕС остава силна. Фон дер Лайен обяви също, че ще бъде създадена съвместна работна група с Украйна, която ще координира военната подкрепа на ЕС и държавите-членки.

Четвъртият приоритет засяга укрепването на индустриалната отбранителна база на Европа. В днешно време по-голямата част от отбранителните инвестиции отиват извън Европа и тази тенденция трябва да се промени, като започнем с инвестиции в Европа, каза фон дер Лайен. Все пак тя призна, че индустриалната отбранителна база на Европа все още има структурни слабости: не е в състояние да произвежда отбранителни системи и оборудване в необходимите количества и скорости за държавите-членки и остава твърде фрагментирана с доминиращи национални играчи, които захранват местните пазари. Според Комисията, компаниите са нужни стабилни потоци от многогодишни поръчки, за да насочат своите инвестиции. За тази цел „ще създадем Европейски военен механизъм за продажби“, каза фон дер Лайен.

Накрая, председателят на Комисията отбеляза, че „ние сме напълно ангажирани да работим с НАТО и Съединените щати. Нашата безопасност е неделима. Ето защо работим за отваряне на нови пътища за безопасност с Обединеното кралство и други партньори в Европа, в нашия съседен регион или в рамките на Г7. От Канада до Норвегия. И дори толкова далече, колкото Индия и други части на Азия“. (18/3/2025)