СОФИЯ/БРЮКСЕЛ – Еврокомисарят Мария Габриел бе предложена за премиер на България от коалицията ГЕРБ-СДС, спечелила петите предсрочни избори в страната за последните две години.
Европейската комисия съобщи, че Габриел излиза в неплатен отпуск и през това време работата й ще бъде поета от заместник-председателите на комисията Маргрете Вестагер и Маргаритис Схинас.
Председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер изрази пълна подкрепа за Габриел и заяви, че ГЕРБ-СДС поставя на първо място интересите на страната.
Очаква се в следващите дни Габриел да започне срещи с политическите сили, представени в Народното събрание, за да проучи възможностите за подкрепа на ръководено от нея правителство.
Президентът Румен Радев съобщи, че ще връчи мандата за съставяне на правителство на 15 май.
Първото, което ще направи министърът на правосъдието в моето правителство, ще е да внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) искане за освобождаване на (главния прокурор) Иван Гешев заради уронване на престижа на съдебната власт, заяви Габриел, след като бе номинирана.
Тя представи 10 цели, по които ще работи – план за излизане от политическата криза и работещо правителство, нормализация на работата на институциите, стабилизиране на публичните финанси и приемане на нов бюджет, правосъдна реформа, приемане на основните закони, механизъм за разследване на главния прокурор, Наказателно-процесуалния кодекс, реформи в комисията за борба с корупцията, приемането на България в еврозоната и Шенген.
Габриел говори още за справяне с инфлацията и ръста на цените, ясно гарантиране на енергийната сигурност на страната, преодоляване на закъснението по оперативните програми, подобряване на сигурността на българските граждани, преодоляване на битовата престъпност, подобряване на сигурността по пътищата, справяне с миграцията и обновявяне на въоръжените сили. Тя посочи като задачи също прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика.
Нещата дори не трябва да спират дотук, а да се стигне до конституционна реформа, коментира Габриел. (10-11 май)
София работи по закон, свързан с въвеждането на еврото
СОФИЯ – Българската народна банка (БНБ) представи на Европейската централна банка законопроект според изискванията за въвеждане на еврото и присъединяване на БНБ към Евросистемата.
Новият закон изменя правилата от 1997 г., когато бяха въведени паричен съвет и постоянен курс, изравняващ 1 евро с 1.95583 лева.
Съгласно законопроекта, паричната единица на България става еврото. София се стреми да влезе в еврозоната от 2025 година.
Промените предвиждат възможност за банките в страната да предлагат незабавни преводи в евро и присъединяване на Депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ и на „Централен депозитар“ АД към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S). Участието в платформата ще допринесе за по-добра достъпност на българските ценни книжа за инвеститорите от ЕС, заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова.
Народното събрание ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове, каза председателят на парламента Росен Желязков.
Въпросът за приемането на еврото е дълбоко политически. Той е въпрос, като се започне от неговите разделителни и червени линии, които чертаят отделните субекти. Затова всяка антитеза, която е по-шумна, трябва да бъде спокойно и аргументирано оборвана, добави той.
Мисля, че в България има достатъчно сериозни аргументи и сериозно мнозинство от гледна точка на политическата конструкция, което дава увереност, че ако изпълним всички критерии, бихме могли да се похвалим със завършването на тези важни евроинтеграционни процеси, израз на които е приемането на еврото, посочи Желязков. (9 май)
Европейските институции следят случая с евродепутата Андрей Ковачев
СОФИЯ/БРЮКСЕЛ/СТРАСБУРГ – Българските власти запознаха своите партньори със случая от 6 май, когато евродепутатът Андрей Ковачев не беше допуснат в Република Северна Македония.
Еврокомисарят по въпросите на съседството Оливер Вархей определи решението на властите в Скопие като „много сериозно“, а председателят на Европейския парламент Роберта Мецола изрази съжаление за случилото се.
Българският служебен министър на външните работи Иван Кондов заяви, че министерството запознава партньорите със случая, който не съвпада със заявеното от Скопие намерение за добросъседски отношения. Ще бъдат изпратени официални писма до институциите в ЕС. Искаме да видим нашия съсед в ЕС, но това зависи от неговите действия, посочи Кондов.
Вицепремиерът Илияна Йотова определи случая като поредната брутална и безскрупулна демонстрация. Според нея това е провокация и към България, и към ЕС, защото евродепутатите имат свободен достъп до всички страни, с които работят.
Няма да се състои следващата междуправителствена конференция в ЕС с европейските институции, докато българите не бъдат записани в основния закон на РСМ, заяви Йотова. (8-10 май)
ЕК одобри държавна помощ от 32 млн. евро за българските железници
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия съобщи, че е одобрила отпускането на 32 милиона евро държавна помощ за железопътните превози в България. Средствата се очаква да послужат за насърчаване на преминаването на превозите от автомобилни към железопътни.
Помощта ще бъде осигурена по плана за икономическо възстановяване от пандемията, а целта е да отпаднат техническите пречки пред оперативната съвместимост на железниците, защото превозите с тях са по-безвредни за околната среда.
Подкрепата ще бъде осигурена с преки безвъзмездни средства и се предвижда да послужи за въвеждане на Европейската система за контрол на влаковото движение (ETCS) ниво 2 – част от Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS). Очаква се работата по този проект да продължи до май 2026 година. (8 май)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък