Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.

СОФИЯ – България изпрати в Европейската комисия Териториалните планове за справедлив преход за въглищните райони Стара Загора, Перник и Кюстендил на фона на протести, които продължават четвърти ден. Миньори и енергетици блокираха ключови пътища в страната.

Правителството няма да си позволи да изгуби 2 млрд. евро, аргументира изпращането на плановете министър- председателят Николай Денков.

След като правителството не се съобрази с искането им да не изпраща териториалните планове в Брюксел, сега протестиращите настояват плановете да бъдат изтеглени, както и да бъде изпълнено решението на парламента за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетиката. В противен случай настояват за оставка на правителството.

Премиерът Николай Денков покани на среща в Министерския съвет представители на протестиращите и синдикатите, но те не се отзоваха.

С предаването на документите преговорите с ЕК тепърва започват, посочи министър-председателят. Той отбеляза, че териториалните планове очертават какво България ще направи с европейското финансиране, за да осигури бъдеще на хората в тези региони.

Денков добави, че България е предала териториалните планове на последната възможна дата и че има точно две месеца за преговори с ЕК.

Няма да има решение с протести или блокади. Никой освен правителството и синдикатите заедно не може да се справи с тази дълго отлагана задача, заяви премиерът Денков.

Той посочи, че тези 2 млрд. евро са предназначени за развитие на съответните региони, те могат да ги преобразят, те са налични, но трябва да ги поискаме по подходящия начин, спазвайки европейските правила.

С териториалните планове България не поема ангажимент да закрие определени мощности, свързвани с производството на ток от въглища, каза още министър-председателят и допълни, че 2038 е годината, преди която няма да спре производството на ток от въглищни централи.

Протестите продължават. (29 септември – 2 октомври)

България запазва надеждата да се присъедини към Шенген до края на годината

БРЮКСЕЛ – Цялата държава и всички институции в България са максимално мобилизирани за приемането на страната в Шенген, заяви министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, след участието си в Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“. Според него е напълно реално България да се присъедини до края на декември.

На 4 октомври предстои посещение на премиера Николай Денков в Австрия.

Очакваме да получим въпроси, на които ще дадем отговори, ще изслушаме аргументите на австрийската страна и ще изложим нашите, посочи министър Стоянов.

Той допълни, че е провел двустранни срещи с колегите си от Австрия, Испания, Румъния и Гърция. На 10 октомври предстои посещение в България на председателя на австрийския парламент.

Ще направим всичко възможно да променим позицията на Австрия и Нидерландия за приемането ни в Шенген, заяви Калин Стоянов.

По отношение на Нидерландия, министърът смята, че нещата са по-изчистени, тъй като това, което те са изисквали от нас за върховенството на закона, е в ход.

България е изправена пред изключително тежък и сериозен миграционен натиск, посочи министърът на вътрешните работи. По негови данни от началото на годината България не е допуснала около 160 хиляди опита за незаконно преминаване на границата. Миналата година броят на тези опити е бил 100 хиляди. (28 септември)

Пловдив става първата регионална иновационна долина в България

СОФИЯ – Първата регионална иновационна долина в България ще бъде открита в Пловдив през октомври т.г. Тя ще работи в областта на биоикономиката и храните и ще бъде една от стоте такива структури в целия Европейски съюз, обявиха новият български еврокомисар Илиана Иванова и премиерът акад. Николай Денков.

Комисарят за иновации, култура, наука, младеж и спорт в ЕК Илиана Иванова обясни, че целта е да се помогне на малките и средни предприятия да установят връзка между научните изследвания, иновациите и бизнеса и по този начин да се насърчи предприемачеството.

Търсеният краен резултат е по-голям икономически ръст в съответните региони, посочи еврокомисар Иванова.

Като специфична слабост на България министър-председателят посочи недостатъчно добре регламентираните възможности за превръщането на научните изследвания в иновации. Той каза, че правителството е подготвило проектозакон за научните изследвания и иновациите, който в следващите седмици, след като бъде гласуван в Министерския съвет, ще бъде внесен за разглеждане от парламента.

При първата си визита в България като еврокомисар Илиана Иванова разговаря и с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, чиито ресор поема в ЕК.

Иванова проведе срещи също с президента Румен Радев, с председателя на Народното събрание Росен Желязков, с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и с кмета на София Йорданка Фандъкова.

Еврокомисарят взе участие и в Националния информационен ден за Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“.

С бюджет от над 10 милиарда евро Европейският съвет за иновации е мощен инструмент за дълбоко технологичните иноватори в Европа, който им позволява да реализират своята дейност, каза Илиана Иванова.

Тя отбеляза, че Европейският съвет за иновации е създаден, за да се преодолеят основните пречки, които спъват иновационна Европа и да предостави подкрепа на целия иновационен спектър. (28-29 септември)

ЕК одобри промени в размера на помощта, която България може да осигурява на областите Велико Търново, Русе, Силистра и Перник

БРЮКСЕЛ – Европейската комисия съобщи, че одобрява изменение на картата на регионалните помощи в България до 2027 г., като решението засяга областите Велико Търново, Русе, Силистра и Перник.

Решението дава възможност за по-високи максимални суми за осигуряване на помощ за инвестиции в региони с намалено население. Максималните размери на помощта ще се увеличат от 50 на сто на 60 на сто от допустимите инвестиционни разходи в областите Велико Търново, Русе и Силистра. В Перник максималните размери на помощите се увеличават от 20 на сто на 25 процента до края на 2024 г. и от 15 на сто на 20 процента от 2025 г. до края на 2027 година.

Променената карта ще е в сила от 1 януари догодина. ЕК припомня, че по-рано даде насоки на държавите в ЕС как да помогнат на най-необлагодетелстваните европейски региони да наваксат различията по отношение на икономическото благосъстояние, доходите и безработицата. (29 септември)

Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.