Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ/ЛЮКСЕМБУРГ – Европейската комисия съобщи, че шест месеца след началото на изпълнението на пилотните проекти за въвеждане на бързи процедури за предоставяне на убежище и за връщане на незаконно пристигнали в ЕС мигранти отчита добър напредък, постигнат от България и Румъния.
Наблюдават се добри резултати при управлението на границите и тясното сътрудничество със съседните държави, се посочва в съобщение на комисията. Отбелязва се, че пилотните проекти бяха създадени през март.
Отчита се, че в България са извършени обучения за улесняване на прилагането на ускорените процедури за убежище. България изготви списък с определени сигурни страни на произход на мигрантите и увеличи броя на служителите на Европейската агенция за убежище, допълва комисията.
България е в процес на изменение на законодателството, за да позволи издаването на откази за международна закрила заедно с решения за връщане на незаконните мигранти. Българските власти работят по цифровизацията на системите за убежище и връщане с подкрепата на агенциите на ЕС и ЕК. България повиши сътрудничеството си с европейската гранична служба „Фронтекс“, посочва комисията. Отбелязва се, че страната получава допълнителни ресурси, включително техническо оборудване за управление на границите.
Докладът на Европейската комисия за изпълнението на пилотния проект за охрана на европейските граници от България и Румъния е много положителен, заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон преди началото на днешното заседание на вътрешните министри от ЕС в Люксембург.
Това е важно за приeмането на двете страни в Шенген, отбеляза тя. По нейните думи напредъкът на двете страни ще има положително отношение и по въпроса с миграцията в ЕС. Резултатите дотук са многообещаващи, обобщи Йохансон.
Комисията пояснява, че в България се въвежда възможност за подпомагане на доброволното връщане. България подобри сътрудничеството си с европейската полицейска служба „Европол“ за борба с каналджийството и за ограничаване на вторичните движения на мигрантите в ЕС, пише в оценката.
За Румъния се отчитат законодателните промени по повод предоставянето на убежище. Румънските власти допълнително подобриха сътрудничеството с европейската агенция за убежище. Румъния продължи да управлява успешно външните си граници със Сърбия, заключава ЕК. (18 – 19 октомври)
България въведе извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през нейна територия
СОФИЯ – България въведе от 13 октомври извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през нейна територия. Целта е за „Газпром“ да е по-неизгодно да доставя газ през България.
„Новата такса е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на „Газпром“ се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Това само ще намали печалбите на „Газпром“, коментира финансовият министър Асен Василев за „Файненшъл таймс“. Той съобщи, че българското правителство е уведомило Европейската комисия за промените.
След реакции от страна на Сърбия и Унгария българският премиер Николай Денков коментира, че тази дискусия ще продължи. Документите са изпратени на Европейската комисия. Ще има разговор с представителите на другите европейски държави, така че темата ще има развитие, каза Денков.
От 2021 г. руски газ минава през България за Сърбия и Унгария през газопровод, който е разклонение на „Турски поток“. (18 октомври)
България прие първия национален план за борба с антисемитизма
СОФИЯ – България прие за първи път национален план за борба с антисемитизма (2023-2027 г.), в съответствие със стратегията на Европейската комисия до 2030 година.
В началото на 2022 г. бе извършено национално представително социологическо проучване за обществените нагласи към антисемитизма и езика на омразата в страната. Използван е и опитът на Норвегия като една от първите държави, приели подобен план. Освен експертния екип с представители на институциите, академичната общност и неправителствения сектор, принос за създаването на българския план имат и организации на българските евреи. (18 октомври)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.