Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.ВИЕНА – Ако България и Румъния са в Шенгенското пространство, много по-ефективно ще подпомогнат процесите за овладяване на мигрантския натиск в Европа. Тази основна теза защити българският премиер Николай Денков при работното посещение на водената от него българска делегация във Виена.
Денков имаше срещи с федералния канцлер Карл Нехамер, с парламентаристи, както и с Обединението на австрийските индустриалци.
Ако границите между България и Гърция, и България и Румъния отпаднат, България ще може да освободи човешки и материален ресурс, за да пази по-добре външните граници на ЕС – най-вече между България и Турция и между България и Сърбия. Товарите няма да чакат с дни по вътрешните граници на ЕС, което ще намали разходите за превоза на стоки от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, а и към Западна Европа. Това означава по-ниски цени на храните и по-ниска инфлация. Това означава по-добра политическа стабилност във всички държави в Източна и Централна Европа. От това само ще спечелим. Докато, ако останем извън Шенген, всички губим, каза българският премиер.
Той вярва, че през декември на редовното заседание на Европейския съвет всички ще бъдат подготвени „да вземат решенията, които са най-полезни за народа на Австрия, за народа на България и за Европейския съюз, защото това е нашата обща цел“.
За нас е немислимо в момента да разширим Шенген, но това няма нищо общо с България и Румъния, а е въпрос на сигурност, заяви австрийският канцлер Карл Нехамер на пресконференция след срещата си с българския премиер. Шенген трябва да бъде поправен. Докато не е поправен, не можем да разширим това пространство, добави Нехамер. Той отбеляза, че 11 страни от ЕС въведоха проверки на вътрешните граници.
Според Нехамер невъзможността за приемане в Шенген на България и Румъния няма нищо общо с двете държави, а със сигурността, защото самите външни министри на ЕС казват, че шенгенската система не функционира. Все повече страни вече въвеждат граничен контрол, което означава, че шенгенската система не отговаря на истинския си смисъл. ЕС знае много добре, че България и Румъния допринасят за Шенген и именно затова трябва да ги подпомогне финансово, подчерта австрийският канцлер. (24 октомври)
Започва строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“
СОФИЯ – С решение на Министерския съвет ще започне реализацията на строителството на седми блок на Атомната електроцентрала (АЕЦ) „Козлодуй“, заяви премиерът Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание.
Ще бъде капитализирано с 500 млн. лева допълнително предприятието, което ще отговаря за тази реализация. То ще започне преговорите с фирмите, които трябва да построят седми блок. Срокът, който се предвижда, е 2033 година, посочи министър-председателят.
Той уточни, че със същото решение ще започне изграждането и на осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. „Планът е двата да вървят успоредно като строителство“, уточни Денков.
Тяхната обща мощност ще бъде 2300 мегавата, които значително надхвърлят мощността от 1760 мегавата на затворените от първи до четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това технологията, избрана за тези реактори, е уникална в света – тя позволява да се променя два пъти в много кратък срок мощността на реакторите, което е изключително важно за стабилното управление на енергийната система, когато влязат в действие, каза Денков. (25 октомври)
България е повишила за десетилетие двойно дела на възобновяемата енергия
БРЮКСЕЛ – От 2010 г. насам България е увеличила от 8 на 15 на сто дела на произвежданата възобновяема енергия, запазила е дела на течните изкопаеми горива и ядрената енергия, и е намалила от 37 на 26 на сто дела на твърдите изкопаеми горива. Това показват данни, представени от Европейската комисия.
От 40,15 на сто, делът на зависимостта от вноса на изкопаеми горива в страната е спаднал до 36,14 на сто. След войната, която Русия предприе срещу Украйна, България разнообрази доставчиците на газ, но остава зависима от изкопаемите горива, обобщава ЕК.
Данните показват, че делът на енергийно бедните българи намалява, но остава близо три пъти по-висок от средното за ЕС. През 2020 г. 22,2 на сто от българските гражданите са закъснявали с плащането на сметките за енергия, като през 2021 г. този дял е бил 19,2 на сто, а миналата година – 18,8 на сто, при 6,9 на сто в ЕС. За сравнение в последните две години в ЕС се отчита увеличаване в броя на тези домакинства с 0,4 на сто.
Българите, които заявяват, че не могат да си позволят да поддържат дома си топъл, са били 27,5 на сто през 2020 г., 23,7 на сто през 2021 г. и 22,5 на сто миналата година. За сравнение в ЕС тези данни се повишават съответно от 7,5 на сто до 9,3 на сто.
Отправена е препоръка България да ограничи допълнително зависимостта от изкопаемите горива и да ускори разгръщането на мощности за производство на възобновяема енергия. Според Комисията е необходимо България да повиши възможностите за съхранение на енергия, да направи енергийната система по-гъвкава и да развие допълнително електропреносната мрежа. ЕК препоръчва подобряване на цифровизацията на електропреносната мрежа и свързването й с мрежите на съседните държави. (24 октомври)
ЕС осигурява средства за производството на боеприпаси до 2025 година
СОФИЯ – Европейска програма в подкрепа на производството на боеприпаси ще осигури безвъзмездно 500 милиона евро до 2025 г., съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова при откриването на информационна сесия, посветена на Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). Тя подчерта, че Министерството на икономиката и индустрията е готово да помогне при трудности при кандидатстването на всяка фирма, без значение дали е държавна или частна.
За нас е много важно популяризирането и участието на възможно най-много български фирми от отбранителната индустрия по програмата (ASAP), добави Щонова.
На работната среща представители на министерството и на Европейската комисия запознаха участниците с процедурите, изискванията и сроковете за подаване на проектни предложения. Програмата се управлява пряко от ЕК, която ще оценява подадените предложения с помощта на независими експерти. Събитието се организира от Министерството на икономиката и индустрията, съвместно с Главна дирекция „Отбранителна индустрия и Космос“ на ЕК. (23 октомври)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.