СОФИЯ/БРЮКСЕЛ – Европейската комисия иска да види България в Шенген, защото страната е изпълнила всички условия. Това заяви зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, при посещението си в София за участие в Първата годишна среща на Балканския конституционен форум.
Някои държави членки все още се противопоставят. ЕК може да ги убеди, че България е изпълнила условията. Ще направя всичко възможно да убедя Нидерландия и Австрия, че ЕК е сигурна, че условията са изпълнени, заяви пред обществената телевизия Йоурова.
Категорична подркепа за присъединяването на Българи в Шенген Йоурова изрази и в разговор с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, по чиято покана посети страната.
Габриел припомни прекратяването през септември от ЕК на Механизма за сътрудничество и проверка за България, което по думите ѝ е признание за устойчивостта на извършените реформи.
Правителството продължава своята активна работа по изпълнението на препоръките от годишния доклад по върховенството на правото за 2023 г. Ключов приоритет е продължаването на правосъдната реформа. Важни в тази област са конституционните промени. Проектът за тях е консултиран с Венецианската комисия и становището ѝ ще бъде взето под внимание, посочи Габриел.
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте допусна възможност страната му да вдигне ветото върху присъединяването на България към Шенген, ако Европейската комисия даде положителна оценка за готовността на страната да влезе в зоната за свободно пътуване.
Пред журналисти в Брюксел, където участва в заседание на Европейския съвет, Рюте каза, че Нидерландия очаква през декември оценката на ЕК за България.
Знам, че българското правителство работи много усилено за приемането на България в Шенген. Трябва да видим каква ще бъде оценката на ЕК, точна и честна, без захаросване, без премълчаване. Знам, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен работи в границите на стриктното и справедливото. Ако условията са изпълнени – да, ако не са – не, посочи Рюте.
Резервите на Нидерландия към българското членство са свързани с недостатъчните резултати в борбата с корупцията и установяването на правовия ред, докато другата държава с вето Австрия е съсредоточена в допускането на мигранти през територията на България и необходимостта от цялостна реформа на зоната за свободно пътуване. (26-27 октомври)
България е съгласна да внася повече в бюджета на ЕС
БРЮКСЕЛ – България е склонна да подкрепи по-високите национални вноски в общия бюджет на Европейския съюз. Тази позиция изрази премиерът Николай Денков на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
Увеличението на вноските се налага заради необходимостта от допълнително финансиране на приоритетни проекти. Блокът има нужда от повече средства за Украйна и справяне с миграционната вълна. При постигане на съгласие за увеличаване на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2024 – 2027 г. националните вноски ще бъдат определени по специална методика спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна.
Ние предпочитаме този вариант, защото алтернативата е или да няма финансиране на проектите, някои от които са много важни за нас, като например за защита на външните граници, или да се вземат средства от други програми, като кохезионната, за общата селскостопанска политика или „Хоризонт Европа“, които ние не искаме да бъдат засегнати“, каза министър-председателят.
Той допълни, че ако се приеме увеличение на вноските, на практика България няма да го почувства, защото по политиките за миграция и външните граници на ЕС ще получи повече, отколкото ще е допълнителната вноска на страната. (26 октомври)
Българските граждани избират местна власт за следващите четири години
СОФИЯ – На 29 октомври в България се състоя първи кръг от изборите за местна власт, като според предварителните резултати се очаква балотаж в големите градове на 5 ноември. Избирателната активност по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) за страната е 34 процента.
За гласуването бяха отпечатани около 20 милиона хартиени бюлетини. В навечерието на изборите ЦИК отмени гласуването с машини заради съмнения за злоупотреба.
Имащите право на глас бяха 6 038 622 души. Право да избират общински съветници и кметове имат български граждани и граждани на държави от Европейския съюз, които към 29 април са навършили 18 години към изборния ден, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянна или настояща адресна регистрация в България.
Гласуването е за 265 кметове на общини, 35 кметове на райони, 3041 кметове на кметства и 5053 общински съветници.
Кандидатите за общински съветници са 30 203, спрямо 29 433 през 2019 година. Десет кандидати са граждани на други страни от ЕС. За кмет на община са се състезавали 1355 кандидати (1098 мъже и 258 жени), а за кмет на кметство – 6915 (440 мъже и 2084 жени). От 445 кандидати за кметове на района 339 са мъже и 106 жени.
Кандидатите бяха издигнати от 58 партии и 9 коалиции, регистрирани от ЦИК на национално равнище. Местните коалиции и комитетите за издигане на независими кандидати бяха регистрирани от общинските избирателни комисии.
Гласуването се извърши в 12 299 избирателни секции в цялата страна, включително 442 мобилни секции в болници, затвори и хосписи.
За да бъде избран, кандидатът за кмет трябва да получи повече от 50% от подадените действителни гласове. Ако това не стане, първите двама кандидати ще се явят на втори тур, който компетентната общинска избирателна комисия ще насрочи в седемдневен срок, т.е. за 5 ноември, когато за победител ще бъде обявен кандидатът, събрал най-много действителни гласове.
Над 15 000 полицаи бяха ангажирани за опазване на обществения ред, пожарната безопасност и спокойствието в изборния ден, съобщиха от МВР.
Към 15 юни 2022 г. усвоените европейски средства в България надхвърлят 22 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година, в това число и помощта за предприятията в хода на ковид кризата, включени в системата ИСУН. Най-много от тях са в столицата – над 5,1 млрд. лева. Следват областите Пловдив (над 1,2 млрд. лв.) Благоевград (1,1 млрд. лв.) и Бургас (943 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 160 млн. лв.), сочат данни на Института за пазарна икономика.
По-големият размер на похарчените еврофондове отразява най-вече наличието на проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства. (29 октомври)
Балканският конституционен форум проведе първата си среща в София
СОФИЯ – По инициатива на Българския конституционен съд в София беше учреден Балкански конституционен форум. Под документа за учредяването му подписи поставиха представители на Албания, Косово, Северна Македония, Турция, Черна гора и България.
Първата среща на представителите на конституционни съдилища от Балканите бе посветена на достъпа до конституционно правосъдие, а за участие във форума в София пристигнаха заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова, председателят на Съда на Европейския съюз Кун Ленартс и заместник-председателят на Европейския съд по правата на човека Марко Бошняк.
Вера Йоурова благодари за инициативата.
Става въпрос не само за прилагане на писаното право, а за диалог. Трябва да говорим за конституционно-правните въпроси на европейско равнище и как те се съпоставят с държавите членки, както и необходимостта от хармония между тях. Днешните дискусии ще укрепят още повече нашата култура на върховенството правото, отбеляза зам.-председателят на ЕК.
Без индивидуален достъп до конституционно правосъдие отделните лица биха били лишени от средства да защитят правата си. Този достъп е важен за ценностите на ЕС. Той се формира от конституционни традиции, които са общи за всички държави-членки, посочи председателят на Съда на ЕС.
Върховенството на закона, демокрацията и зачитането на човешките права и фундаменталните свободи са стълбовете, осигуряващи просперитет и мир в Европа, заяви заместник-председателят на Европейския съд по правата на човека.
Учреденият Балкански конституционен форум ще бъде място за обмен на добри практики, идеи и опит в конституционното правораздаване. (27 октомври)
Българският премиер обсъди с „Репортери без граници“ борбата срещу дезинформацията
БРЮКСЕЛ – Българският премиер Николай Денков и „Репортери без граници“ (РБГ) се споразумяха да си сътрудничат за гарантиране на свободата на печата и правото на информация, като използват опита и инициативите на неправителствената организация. РБГ приветства подкрепата за Инициативата за доверие в журналистиката – международен механизъм за насърчаване на етични журналистически практики. България заяви, че застава зад инициативата на втората министерска среща на върха по въпросите на информацията и демокрацията през септември 2022 г. и на заседанието на Съвета по общи въпроси на ЕС през март тази година.
През август неправителствената организация приветства приемането от българския парламент на изменения в Наказателния кодекс, които осигуряват на журналистите по-голяма защита срещу произволни съдебни процеси. Въпреки този напредък, правителството трябва да продължи напред и да изпълни другите препоръки на „Репортери без граници“, която ще следи внимателно изпълнението на ангажимента, поет от министър-председателя и неговото правителство.
България е на 71-во място от общо 180 държави в световния индекс на свободата на печата на РБГ за тази година. (27 октомври)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.