СОФИЯ – Българският офис на Европейската прокуратура може да бъде даден като добър пример. Заложили сме добри стандарти тук, заяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши след среща с премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел.
Кьовеши посочи, че на срещата са обсъдени три теми – доизграждане на офиса на Европейската прокуратура в България, компетенциите на Европейската прокуратура, засягащи борбата с организираните престъпни групи, както и увеличаване на правомощията на институцията по отношение на санкциите срещу Русия.
Поздравявам властите в България, че се присъединиха към френско-германската инициатива за разширяване на правомощията на Европейската прокуратура да разследва заобикалянето на санкциите срещу Русия, каза Лаура Кьовеши.
Тя добави, че към момента институцията има много ограничени правомощия да разследва нарушаването на тези санкции от страна на държави членки на ЕС. Според нея, за да се промени това, трябва да се приеме национално законодателство, което да криминализира заобикалянето на санкциите, и да се увеличат правомощията на Европейската прокуратура, за да покриват такъв тип престъпления.
На въпрос на БТА дали Европейската прокуратура има информация за случаи на корупция с участието на висшестоящи политици, бизнесмени или олигарси, Лаура Кьовеши отговори, че институцията разследва стотици случаи, но е трудно, понеже прокурорите не са достатъчни и няма специално зачислени полицаи, с които да работят. Сред тези случаи има някои много сериозни, които засягат важна инфраструктура, като става въпрос и за сериозни финансови средства, добави Кьовеши. Винаги, когато имаме конкретна информация и солидни данни, оповестяваме случаите, каза тя.
Европейският главен прокурор взе участие във форума „Антикорупция, демократична устойчивост и икономическа сигурност“ в София, организиран от Центъра за изследване на демокрацията. (10 номеври)
Не водим процедура срещу България по повод санкциите срещу Русия, заяви говорител на ЕК
БРЮКСЕЛ/СОФИЯ – Европейската комисия опроверга съобщения в медиите, че води срещу България разследване, свързано със санкциите на ЕС срещу Русия заради военното нападение над Украйна. Европейското издание „Политико“ написа, че ЕК ще поиска обяснения от България заради данните за износ на руски петрол чрез рафинерията в Бургас.
В контакт сме с българските власти по приложението на европейските санкции така, както и с останалите държави от ЕС. Нямам какво да кажа изобщо за предприето разследване, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси. Обичайният начин, по който действаме по повод приложението на санкциите, е да работим в сътрудничество и съгласувано с държавите от ЕС, добави той. В момента не се води процедура, повтори говорителят.
ЕК е защитник на европейското законодателство и, ако някога държава от ЕС не спазва европейското право, има наказателни процедури – това е принципен отговор, посочи той. Засега не водим процедура. В контакт сме с националните власти за еднаквото прилагане на санкциите, обобщи говорителят.
По-късно премиерът Николай Денков заяви, че няма индикации някой от България да е съдействал за заобикалянето на санкциите спрямо Русия. Той приветства проверката на Европейската комисия във връзка с „Лукойл Нефтохим“ и заяви, че България ще съдейства. (9 -10 ноември).
България е изключително ценен съюзник в НАТО, посочи Мирча Джоана
СЛИВЕН – България е изключително ценен съюзник в НАТО. Тя играе критично важна роля по отношение на сигурността в Черноморския регион, както и в региона на Западните Балкани и отвъд тях. Това заяви заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана, който бе на работна визита в България заедно с представители на страните-членки на алианса, за да посетят многонационалната бойна група на НАТО на полигона „Ново село“.
Той наблюдава демонстрации на оперативни способности за водене на отбранителна операция в рамките на учението „Iron Strike 2023“ заедно с премиера Николай Денков, министъра на отбраната Тодор Тагарев и посланиците на държавите, които участват със свои военни формирования.
Джоана похвали и ангажимента на България да задели минимум 2% от брутния вътрешен продукт за разходи за отбрана през следващите години. Според него това ще се изразява в повече бойни самолети, патрулни кораби, бойни машини за пехотата, което ще повиши сигурността на България и ще направи НАТО по-силен.
Той подчерта, че Русия продължава да води своята агресивна война срещу Украйна, а и виждаме нарастване на нападенията в Черно море през последния месец, включително и срещу цивилни кораби.
Опасните ескалиращи действия на Русия са сериозна заплаха за сигурността в Черноморския регион, така че НАТО и съюзниците засилиха своите усилия за разузнаване в Черно море, включително с морска патрулна авиация, самолети „Ауакс“ и дронове, заяви Джоана.
Той отбеляза също, че сътрудничеството на България, Румъния и Турция за противодействие на плаващите мини в Черно море е един много важен принос към по-широките усилия да се върне сигурността в Черно море.
През август Украйна установи „хуманитарен коридор“ в Черно море за кораби, пътуващи към африканските и азиатските пазари, за да се опита да заобиколи блокадата, след като Русия се оттегли от споразумението за износ на украинско зърно. Заради растящата опасност за плавателните съдове износът се насочи допълнително към сухопътните коридори през съседните на Украйна страни, което временно доведе до напрежение сред местните земеделски производители. (10 ноември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.