Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – България очаква през юни догодина доклад за готовността да се присъедини към еврозоната от 2025 г., съобщи министърът на финансите Асен Василев.
Отчетохме напредъка по условията след приемането ни в Банковия съюз, където сме изпълнили почти всичко. Остава законът за БНБ, който получи одобрението на Европейската комисия и на Европейската централна банка, да мине през парламента. Очакваме януари да завършим и тази част, посочи той след участие в заседание на своите колеги от ЕС в Брюксел.
Изпълняваме три от четирите условия, в това число за дефицит. Дефицитът към края на ноември е 0,6 процента, при изискване за 3 на сто. За догодина бюджетът е планиран в рамките на Маасткрихтските критерии. Получихме много силна подкрепа в еврогрупата. Ще се направи доклад, който ще бъде разгледан през юни, след изборите за Европейски парламент, посочи финансовият министър. По неговите думи на основата на този доклад ще бъде определена конкретната дата за присъединяването на България към еврозоната.
По думите на министъра България очаква второ плащане от средствата на ЕС за възстановяването на икономиките от пандемията до февруари. Предвижда се превод за около 700 милиона евро. Съветът на ЕС одобри промени в българския план, като по този повод Василев припомни, че някои проекти отпаднаха от плана заради намаляването на общата сума за България.
Реалната промяна в плана предстои да се обсъди с ЕК, вероятно ще бъде приета януари-февруари. Заради плана остава да се приемат правилата за избор на състав на комисията за борба с корупцията и план за промените в енергетиката, каза министър Василев.
В съобщение на Съвета на ЕС се посочва, че България е представила предложение за промени по плана през септември без частта, засягаща енергетиката. Общо по плана България очаква 5,7 милиарда евро безвъзмездни средства, вместо заложените първоначално 6,3 милиарда евро. Сумата беше променена заради по-доброто състояние на българската икономика. (8 декември)
България няма да приема допълнително бежанци, за да влезе в Шенген, обяви премиерът Николай Денков
ВИЕНА/СОФИЯ – България работи по европейските правила за прием на бежанци и няма намерение да приема по-голям брой от тях, за да влезе по въздух в Шенген. Това заяви министър- председателят Николай Денков по повод информации в австрийски медии, че Виена е готова да отстъпи и да премахне ветото над приемането на България и Румъния в Шенген, но само с въздушните граници. Според австрийски медии срещу това Виена ще постави допълнителни условия на България, едно от които е обратно приемане на търсещи убежище, по-специално на афганистанци и сирийци.
От по-силния граничен контрол, който успяхме да наложим, печелят и България, и Европа. За последните месеци броят на опитите за пресичане на границата е спаднал в пъти, разликата вече е видима за всички, каза премиерът Денков.
Това е преговорна позиция на Австрия, не крайният резултат, ще продължим преговорите през следващите дни и седмици, добави премиерът.
Темата коментира и държавният глава Румен Радев. Според него поставените условия от Австрия са трудноприемливи за България.
Вероятността да се отворят въздушните граници е стъпка напред, но за България е критично важно да се отворят сухопътните граници, каза президентът Радев.
България спазва всички изисквания за членство в Шенген. Не считам, че трябва да се поставят нови условия на страната, каза министърът на правосъдието Атанас Славов. Той добави, че правителството работи за пълно членство в зоната за свободно придвижване.
Европейската комисия представи в началото на декември нов доклад, който за пореден път отчете, че България и Румъния изпълняват условията за присъединяване към Шенген. (10 декември)
Народното събрание предостави на Украйна зенитно-ракетни комплекси
СОФИЯ – Народното събрание одобри със 147 гласа „за“, 55 „против“ и седем въздържали се предоставянето на допълнителна военна помощ за Украйна. Решението предвижда на Киев да бъдат изпратени преносими зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети с отпаднала необходимост, в неизправност или излишни.
С гласовете на ГЕРБ-СДС, „Продължамаме промяната – Демократична България“ и ДПС парламентът преодоля и наложено от президента Румен Радев вето върху безвъзмездното предоставяне на бронирана транспортна техника на Украйна. В мотивите си държавният глава отбелязва, че предоставяната на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва при охраната на българската граница и за оказване на помощ при бедствия и аварии, включително в трудно достъпни зони.
През юли депутатите решиха МВР да предостави на Украйна 100 бронетранспортьора, излезли от употреба. През ноември парламентът одобри споразумението, сключено през август между външното министерство и украинското министерство на отбраната, а в началото на декември президентът върна закона за споразумението за ново обсъждане от депутатите.
Украинският президент Володимир Зеленски благодари на българския парламент за препотвърждаването на доставката на БТР-и за Украйна, както и за новия пакет военна помощ.
С това решение укрепваме нашата Европа и защитата на свободата, написа Зеленски в „Х“.
От началото на руското нахлуване в Украйна и последвалата война България е предоставила международна закрила на 168 300 украинци, отчете Евростат. (8 декември)
Открита бе връзката между газопроводите на България и Сърбия
НИШ – В присъствието на президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич официално бе открита връзката между газопреносните мрежи на двете страни. На откриването присъства и президентът на Азербайджан Илхам Алиев, от чиято страна ще идва основна част от природния газ, пренасян по новата връзка. До 2027 г. Азербайджан ще удвои износа си на природен газ към Европа, съобщи Алиев.
Връзката между България и Сърбия може да поеме 1.800 милиарда кубически метра газ годишно. През нея България получава достъп до източници на природен газ в Централна Европа по нов маршрут. Тръбопроводът позволява доставки за Сърбия от терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция, и достъп до Южния газов коридор. По газопровода ще може да се пренася гориво и в двете посоки.
Днес променяме енергийната карта на Европа. Интерконекторът е гаранция за диверсификация и сигурност, заяви президентът Радев.
Българското трасе от Нови Искър до Калотина струва 183, 4 млн. лева. За изграждането на българската част от съоръжението българският газов оператор „Булгартрансгаз“ получи безвъзмездно над 32 млн. евро от Европейската комисия. Европейско финансиране получи и Сърбия. (10 декември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.