Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – Окончателно и след трето четене Народното събрание прие шестите промени в Конституцията на България.
Поименно гласуваха общо 237 народни представители. „За“ бяха 165 от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. „Против“ бяха 71 от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Един народен представител от ПП-ДБ гласува с „въздържал се“.
Според промените науката, образованието и културата са национални ценности. Вносителите се отказаха от идеята българският национален празник да бъде променен от 3 март (деня на освобождението на България от турска окупация) на 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
За народен представител да ще може да бъде избиран всеки български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в България. За министри не се изисква уседналост. Хора с двойно гражданство също ще може да бъдат избирани за министри.
Кандидатите за президент трябва да бъдат български граждани по рождение, навършили 40 години, да нямат друго гражданство, да не са поставени под запрещение и да са живели в последните пет години в България.
Главният прокурор ще се назначава и освобождава от президента, по предложение на Висшия прокурорски съвет, за срок от пет години, без право на повторно избиране. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове и ще включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един – от следователите и шестима – от Народното събрание.
Задача на служебното правителство ще бъдат да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство може да бъдат предвидени и в закон, гласят приетите изменения.
Тези промени са гаранция, че България ще остане активен член на Европейския съюз, парламентарна република, което означава, че плурализмът и конкуренцията на мнения ще бъдат на първо място, а не едноличното взимани решения, коментира министърът на правосъдието Атанас Славов.
Президентът Румен Радев каза, че за експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена. Сезирането на Конституционния съд е мой дълг като държавен глава, заяви той.
Зад тези промени прозира една цел – управляващите партии да запазят влияние, дори когато напълно загубят доверие, според Радев. С допускането на чуждо гражданство в управлението на страната те показват, че наличието на двойни стандарти на лоялност към България за тях не са проблем, добави той.
Очевидно президентът е заинтересовано лице в тази ситуация и няма как да очакваме той обективно да оценява какво е решено по отношение на служебните правителства, коментира премиерът Николай Денков в отговор.
Премиерът обясни, че с измененията служебните правителства не се премахват, каквото предложение е имало от Венецианската комисия, тъй като има европейски държави без такива правителства. Мисля, че достатъчно ясно беше обяснено, че служебните правителства са замислени в Конституцията като преходен период от едно редовно към друго редовно парламентарно мнозинство с основна задача да осигурят честни избори, каза Денков.
Промените в българския основен закон са дългоочаквани и бяха препоръчани, съгласувани и проследени от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Европейската комисия. (20 декември)
България получава 197 млн. евро от ЕС за обновяване на енергийната мрежа
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия съобщи, че са изплатени 2,17 милиарда евро за обновяването на енергийните мрежи в девет държави от ЕС, сред които е България. Страната получава 197 милиона евро, се отбелязва в съобщението.
Средствата ще помогнат на страните с по-ниски доходи да постигнат целите за опазването на околната среда до 2030 година. Досега ЕС е осигурил 9,68 милиарда евро в подкрепа на държавите за енергийния преход. За тази година са отпуснати 4,66 милиарда евро.
С днешното решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия – 1,848 милиарда евро, Естония – 66 милиона евро, Латвия – пет милиона евро, Литва – 11 милиона евро, Полша – 221 милиона евро, Румъния – 2,169 милиарда евро и Словакия – 60 милиона евро. Подкрепени са проекти за производство на ток от възобновяеми източници, за енергийна ефективност и за замяна на производството на въглища с по-чисти горива. (20 декември)
ЕК одобри отпускането на 120 млн. евро държавна помощ за „Булгаргаз“ заради войната в Украйна
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия (ЕК) съобщи, че одобрява предоставянето на 120 милиона евро държавна помощ за дружеството „Булгаргаз“ заради войната в Украйна.
Комисията е установила, че тази мярка съответства на условията и е необходима, подходяща и съразмерна за отстраняване на настъпилите икономически смущения.
Уточнява се, че гаранциите се предоставят за нови заеми; натрупаната сума на заема, покрита от гаранциите по мярката, не надвишава нуждите от ликвидност на дружеството за следващите шест месеца; държавата може да гарантира до 90 на сто от главницата по заема с максимален падеж до шест години; гаранциите ще бъдат предоставени не по-късно от 31 декември 2023 година.
В България ще бъдат финансирани проекти за подобряване на електроразпределителната мрежа, ускоряване на електрификацията в транспорта, съхранение на енергия, по-чисто енергийно производство, децентрализация на потреблението и производството на енергия. (20 декември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.