Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – България би могла да осигури условия за прием, ефективен контрол и процедура по предоставяне на закрила за до 30 хил. човека годишно. Това каза председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева. Тя уточни, че над тази бройка системата за предоставяне на международна закрила би се затруднила.
Миналата година имахме 22 хил. молби за закрила, поясни Тошева. Тя посочи, че проверката на новорегистрираните е много задълбочена и се осъществява съвместно с други агенции.
Центровете в страната към момента са запълнени на 43%, което означава 1600 човека в нашите шест центъра, посочи Тошева.
По нейните думи хората, които се връщат в България, са минали неколкократно през тези проверки и вече са установени. Има хора, които са заявили закрила и в други погранични държави – Гърция, Испания, Финландия, придвижили са се, отново са подали молба за убежище и в системата излиза, че това лице вече има молба в първата страна, обясни тя.
През 2023 г. броят на заявените прехвърляния на мигранти е около 2400, от които реално върнати на българска земя са общо 590 човека от държавите от Европейския съюз, каза Тошева. От началото на годината осъществените връщания са 77 от Австрия, а 192 са общо всички от седем държави от ЕС, които ни връщат бежанци, добави тя. У нас основният поток на търсещите закрила е от Сирия и Афганистан, уточни Тошева.
Връщането на мигранти по регламента от Дъблин е около една четвърт от броя на тези, които приемаме, каза Тошева.
Украинските бежанци с временна закрила в България, по данните към вчерашната дата, са 54 142.
От пресслужбата на правителството в оставка съобщиха в публикация, озаглавена „Факти срещу дезинформацията“, че в България няма „безпрецедентен мигрантски поток“. „Всяването на страх, паника и несигурност у гражданите е характерен подход на диктаторските режими като Кремъл. Предсказанията за „хаос и разруха“, които заливаха обществената среда през 2022 г. и 2023 година, никога не се сбъднаха. Призоваваме гражданите да не се поддават на внушенията, свързани с новия фалшив политически наратив за „хилядите мигранти-престъпници“, които върлуват по улиците“, заявиха от Министерския съвет по повод протести в София в последните дни, насочени срещу мигрантите.
Преди това връщането на бежанци в България стана повод опозицията да обвини правителството в оставка в неясноти относно договореностите с останалите страни членки във връзка с мигрантския натиск. Лидерът на БСП Корнелия Нинова се обърна към вицепремиера и външен министър в оставка Мария Габриел: „Вие отстъпихте от българския национален интерес и ни приеха само по въздух и вода. Това означава, че вие признахте, че България е втора ръка страна и българския народ е второстепенен народ в ЕС, защото всички знаем, че България изпълни условията по Шенген, но вие позволихте това унизително отношение към България“.
В началото на месеца Европейската комисия съобщи, че предприема допълнителни действия с България и Румъния за управление на границите и миграцията. Предвижда се комисията да осигури за целта 85 милиона евро, а средствата да бъдат насочени за подобряване на охраната по външните граници на ЕС. Двете държави ще могат да кандидатстват за допълнително финансиране за съществуващите системи за гранично наблюдение, за покупка на превозни средства и друго оборудване. Решението се основава на успешното прилагане от България и Румъния на проекти, свързани с ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане на мигранти без основание за престой в ЕС, отбеляза тогава ЕК. Решението отчете предстоящото от края на март влизане на България и Румъния в Шенген с въздушните и морските граници.
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.