hr flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by HINA.

„`html

БРЮКСЕЛ – Ръстът на цените и разходите за живот и състоянието на икономиката бяха основният стимул за европейските граждани да гласуват на изборите за Европейски парламент, показва проучването на Евробарометър, проведено след изборите през юни.

Дори 42 процента от анкетираните граждани заявяват, че ръстът на цените и разходите за живот са основният стимул за тяхното гласуване. Само един процентен пункт по-малко, 41 процента от анкетираните споменават състоянието на икономиката като основен стимул за гласуване.

При хърватските граждани това е още по-изразено: 56 процента от анкетираните заявяват ръста на цените и разходите за живот като основен стимул, а 55 процента състоянието на икономиката.

От друга страна, за германците основната причина за гласуване е въпросът за миграцията и убежището, за шведите, датчаните, холандците и малтийците на първо място е въпросът за околната среда и климатичните промени, в Литва и Латвия най-важната причина е въпросът с отбраната, а в Финландия, Естония и Люксембург – международната ситуация.

На трето място, с 37 процента, при хърватските граждани са социалната защита и достъпът до здравеопазване.

На въпроса да назоват основните причини, поради които хората вярват, че нашата страна има полза от членството в ЕС, на първо място за хърватските граждани са новите възможности за работа, предлагани от членството в ЕС (51 процента от анкетираните). На ниво ЕС тази причина я е посочила 24 процента от анкетираните.

На второ място за хърватските граждани (33 процента) е това, че ЕС подобрява стандарта на живот, а на трето място (31 процента) е това, че ЕС допринася за икономическия ръст на страната.

Резултатите от проучването също така показват, че гражданите са оптимисти относно бъдещето на ЕС (65 процента) и продължават да имат положителна представа за Съюза (48 процента от анкетираните подчертават положителна, а само 16 процента отрицателна представа).

В Португалия положителна представа за ЕС има дори 70 процента от анкетираните, а Франция е единствената страна членка, в която преобладава отрицателен имидж, дори 29 процента от французите имат отрицателна представа за ЕС.

Почти половината от хърватските граждани (49 процента от анкетираните) имат положителна представа за Европейския парламент, а 37 процента заявяват, че са неутрални по този въпрос.

Седем от десет анкетирани (70 процента) заявяват, че тяхната страна е получила полза от Европейския съюз и това е цифра, която е стабилна вече няколко години.

В Хърватия подкрепата за Съюза е над средната за Европа. Дори 56 процента от гражданите имат общо положителна представа, а само 10 процента отрицателна. Най-изразената положителна нагласа (62 процента) има възрастовата група от 25 до 39 години. (3 октомври 2024 г.)

„`