go to the original language article
„`html
Първата… Google карта на нашата галактика планира да създаде изследователска група, в която участва Институтът по астрофизика към Фондацията за изследвания и технологии – Хелас (FORTH). За този амбициозен проект екипът ще получи Synergy Grant от Европейския съвет за научни изследвания (ERC).
Проектът с име „mw-atlas“ и общ бюджет от десет милиона евро има за цел създаването на първия триизмерен, интегриран атлас на нашата галактика, който се очаква драстично да промени начина, по който наблюдаваме и разбираме Вселената.
Съпредседател на екипа са Василики Павлиду, сътрудник на Физическия департамент на Критския университет, д-р Торстен Енслин от Института по астрофизика Макс Планк в Германия и професор Филип Мерц от Университет RWTH в Аахен, Германия.
„Разликата, която Google Maps направи в нашия живот, е, че не само ни казва къде са пътищата, но и къде са хотелите, ресторантите, метрото, автобусната спирка. Така че, в който и да е чужд град да отидете, знаете както местоположенията на обектите, така и динамичните взаимоотношения между тях, т.е. функционалните връзки между различните точки. Това се опитваме да създадем с триизмерната карта на нашата галактика: да не кажем само къде е всичко, къде са звездите в триизмерното пространство, прахта, газът, тъмната материя, но и как те взаимодействат помежду си. Това само по себе си ще ни разкаже, по някакъв начин, за метаболизма на галактиката: как се формират звездите и планетите, къде може да се създаде живот, каква може да е природата на тъмната материя“, обяснява пред АПЕ-МПЕ г-жа Павлиду.
Голяма иновация на атласа ще бъде неговият триизмерен характер. Както отбелязва професорът Филип Мерц, от Института по теоретична физика и космология на RWTH, „нашата галактика е изключително сложна. Тя съдържа тъмна материя, звезди, газове, прах, космически лъчи, магнитни полета, турбулентни скорости, които взаимодействат чрез мрежа от физически процеси. Въпреки че физическите взаимодействия между компонентите сложняват реконструкцията, те са ключът към разблокирането на третото измерение за атласа“.
Г-жа Павлиду подчертава пред АПЕ-МПЕ: „В астрономията всички наши наблюдения са двуизмерни проекции. Нямаме никакво усещане за дълбочина. Едва през последното десетилетие това започна да се променя с измерването от европейската мисия GAIA на разстоянията до милиард звезди. Така че, звездите са този елемент в галактиката, с който можем да измерваме дълбочина, разстояния. Всички останали наши наблюдения са в две измерения, тоест проекции на екран без дълбочина“.
„С отварянето на дълбочината за звездите“, продължава тя, „това, което можем да направим, е да използваме физическите процеси, за да прехвърлим информацията за дълбочината от звездите, където я измерваме директно, към другите елементи на галактиката. Това е толкова невероятно голяма стъпка напред, че за голям брой проблеми, с които се сблъсквахме в авангардните изследвания на астрофизиката само косвено, сега можем директно, ако имаме триизмерна карта, да прочетем решението“.
Много са отворените въпроси, на които изследователите се надяват да отговорят чрез създаването на атласа, но основно място заема създаването на Вселената и природата на тъмната материя.
Както отбелязва ръководителят на проекта и ръководител на екипа за теория на информационните полета в Института по астрофизика Макс Планк, д-р Торстен Енслин, „нашата галактика е завеса, през която наблюдаваме далечната Вселена и затова трябва да бъде разбрана, за да можем да ‘почистим’ нашите наблюдения от шума, който предизвиква“.
„Само ако знаем точно триизмерната структура на галактиката, можем да раз
граничи какво идва от младата Вселена и какво идва от галактиката и да видим дали има отпечатък от първите моменти, първото инфлационно разширение, което се е случило в първите милиардни части от първата секунда от живота на Вселената“, описва от своя страна г-жа Павлиду пред АПЕ-МПЕ.
Относно природата на тъмната материя, г-жа Павлиду посочва, че „правейки триизмерно картографиране на всички елементи на галактиката и най-вече на гравитационното й поле, ще можем да имаме насока към къде трябва да търсим нови частици тъмна материя, в зависимост от това дали са с малка или голяма маса“.
Проектът „mw-atlas“ ще започне през 2025 г. и ще се изпълнява през следващите шест години. Изследователите предвиждат, че междинните резултати на всеки две години ще могат да отговорят на конкретни астрофизични въпроси.
Като се има предвид мащаба на създаването на атласа и невероятната сложност на триизмерната реконструкция на астрономическите данни, изследователите си поставят за цел алгоритмите, които ще се разработят за този проект, да бъдат приложени и в други области, като медицинската визуализация, наблюдението на земния климат и анализа на индустриалните данни.
Връзката с проекта PASIPHAE
Този проект е свързан с друг голям проект, който „върви“ в Института по астрофизика на FORTH с предишно финансиране от ERC. Това е проект PASIPHAE, който цели картографирането на магнитното поле на нашата галактика, което е основен източник на „шум“ за микровълновото фоново излъчване, тоест портретът на „бебешката“ Вселена. PASIPHAE също ще започне през 2025 г. и ще включва двойка иновативни инструменти (полариметри), които се изграждат с подкрепа от Фондация „Ставрос Ниархос“, специално за програмата, в лабораторията на Междууниверситетския център по астрономия и астрофизика (IUCAA) в Индия. Двата полариметри ще бъдат разположени в Южна Африка и в обсерваторията Скинкас на остров Крит.
Партньори на PASIPHAE са FORTH и Критския университет, Технологичният институт на Калифорния Caltech, IUCAA, Астрономическата обсерватория на Южна Африка и Университетът на Осло в Норвегия. Научен ръководител на проекта е професорът от Критския университет и изследовател в FORTH, Костас Тасис.
Synergy Grants за 2024 г.
Отбелязва се, че в поканата за 2024 г. за „ERC Synergy Grants“ бяха избрани, освен „mw-atlas“, още 56 изследователски проекта. 57-те проекта ще получат общо 571 милиона евро за решаване на някои от най-сложните научни проблеми в широк кръг от области. Грантовете, които имат за цел да укрепят сътрудничеството между изследователи, са част от програмата за изследвания и иновации на ЕС „Хоризонт Европа“.
В отличените проекти участват 201 изследователи, които ще ги реализират в 184 университета и изследователски центрове в 24 страни в Европа и извън нея. Двадесет и две от групите включват изследовател с местоположение извън Европа (САЩ, Швейцария, Австралия и за първи път Република Корея). Почти 32% от изследователите, участващи в 57-те проекта, са жени, и това според Европейския съвет за научни изследвания е най-високият процент от началото на програмата. Шест изследователски екипа са изцяло съставени от жени изследователи.
Мария Кузинопулу
„`