„Ние избираме финансова помощ, защото нашите центрове за настаняване са пълни. Парите могат да помогнат на други държави членки да намерят структурни решения“, каза министърът преди началото на среща с нейните европейски колеги в Люксембург.
Пактът за убежище и миграция, който влиза в сила следващата година, включва сред другото механизъм за солидарност за държави под силен миграционен натиск. В този контекст министрите трябва да постигнат споразумение през следващите месеци относно разпределението на 30 000 търсещи убежище. Държави, които не желаят да приемат търсещи убежище, трябва да платят финансова помощ от 20 000 евро на търсещ убежище.
Дебатът е толкова политически чувствителен, че само методът на изчисление е повод за остри дискусии. Пактът посочва, че Европейската комисия трябва да представи предложение за следващата година до 15 октомври, но отговорният еврокомисар Магнус Брунър призна, че този срок няма да бъде спазен. „Не е важно дали ще дойде няколко дни по-рано или по-късно. Най-важното е, че ще проработи“, заяви той.
За Ван Босуйт е „много важно да се признае, че Белгия носи непропорционално бреме заради вторичната миграция“. Тя също подчерта отговорността на страните на пристигане за връщането на търсещите убежище. „Солидарността и отговорността са две страни на една и съща монета. Много от успеха на пакта ще зависи от това.“