СОФИЯ – Първи януари 2025 година остава реалистична дата за приемането на еврото в България, но ако изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията, смята управителят на БНБ Димитър Радев, който бе преизбран на поста си.
На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок, заяви гуверньорът на централната банка в интервю за БТА.
Според него участието в еврозоната е фактор за по-добър контрол на инфлационните процеси.
Присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2025 година е сред водещите пет приоритета в приетата от правителството управленска програма до края на 2024 година. Другите цели са влизане на България в Шенген до края на тази година, овладяване на инфлацията и стабилизиране на цените. В плановете влизат и изпълнението на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и подобряване на ефективността и прозрачността при управлението на общинските проекти. (24-26 юли)
България може да се включи в концесиите на две гръцки пристанища
АТИНА – България проявява интерес да се включи в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис, съобщи премиерът Николай Денков след среща с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис.
Интересът към Кавала е за участие с 20%. Фирмите-концесионери, които скоро ще подпишат договор с Гърция, са изразили съгласие да добавят и български партньор, който вероятно ще бъде държавно дружество. Концесията за пристанището в Александруполис в момента е спряна. Когато отново бъде обявена, България ще има възможност да заяви своя интерес, каза премиерът Николай Денков.
Гърция проявява интерес към разширението на газохранилището в Чирен и строежа на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Страната иска да запази част от капацитета на газохранилището в България и срещу заплащане да ползва допълнителни обеми газ. В изграждането на новите мощности в „Козлодуй“ Гърция е готова да се включи като инвеститор или като клиент с дългосрочен договор за покупка на електроенергия. (24 юли)
Българското кисело мляко бе вписано в европейския Регистър на защитените наименования за произход
БРЮКСЕЛ – България защити пред ЕС произхода на киселото мляко.
Този традиционен български продукт ни прославя по света заради полезните си свойства и с включването му в регистъра като защитено наименование за произход допълнително се създават условия за неговото популяризиране, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
Регистрацията ще даде на преработвателите конкурентно предимство на пазара, а за потребителите ще има допълнителна гаранция за произхода и качеството на продукта.
Киселото ни мляко е вторият български продукт, регистриран като защитено наименование за произход на европейско ниво след „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“. (25 юли)
България е сред участниците в проекта „Пътеводител на сладоледа“
ВРАЦА – Първият европейски път на сладоледа ще бъде създаден по проект „Пътеводител на сладоледа“, изпълняван от Търговско-промишлената палата във Враца, съвместно с партньори от още 11 страни от Европейския съюз,.
Проектът е финансиран от Програма „Творческа Европа“ 2021-2027 (CREA-CULT-2022-COOP), водеща за Европейската комисия за подпомагане на културата и аудио-визуалния сектор.
Европейският път на сладоледа ще включва основните обекти, свързани с производството и културата на сладоледа, като ще има възможност да бъде разширен с повече теми и обекти в целия ЕС, обясни експертът Светлана Борисова.
Проектът се основава на критериите за устойчивост на околната среда, качество на продуктите и суровините и иновации в системата на веригата за доставки на сладоледа. (26 юли)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.