Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.

СОФИЯ – По-голямата част от жертвите на трафик, открити в Европейския съюз, са граждани на ЕС, които често стават жертви в собствената си страна. Такъв е случаят и в България. България е страна с много вътрешен трафик, т.е. няма преминаване на граница. Това каза в интервю за БТА координаторът на Европейския съюз за борба с трафика на хора Даян Шмит.

По думите ѝ почти всички официално регистрирани жертви в България са български граждани. В същото време български граждани се експлоатират и в други страни от ЕС, предимно западноевропейски страни. Следователно България също е страна на произход. В други държави от ЕС по-голямата част от жертвите идват от държави извън ЕС, например Нигерия, Китай, Латинска Америка.

В България, както и в ЕС като цяло, сексуалната експлоатация остава основната форма на трафик – около 50%, посочи Шмит. 

Тя каза, че едно от основните предизвикателства е онлайн измерението. Социалните мрежи и други платформи стават все по-предпочитан метод за набиране и контрол на жертвите, както и за тяхната експлоатация.

Методът, чрез който трафикантите се опитват да накарат жертвите си да се влюбят в тях, за да ги манипулират, се пренася все повече и повече онлайн. Фалшиви обяви за работа привличат бъдещи жертви, които попадат в капана на експлоатацията, добави Шмит.

По нейните думи различните участници в борбата с трафика на хора трябва да пригодят към цифровото измерение начина си на работа по отношение на предотвратяването и откриването на жертвите и разследванията. Това включва обучение, както и подходящо законодателство. 

В бъдеще мерките онлайн ще бъдат взети допълнително предвид в законодателството на ЕС за борба с трафика на хора, каза Шмит. (26 ноември)

Закриването на българския Специализиран наказателен съд не противоречи на правото на ЕС, според генералния адвокат на Европейския съд

БРЮКСЕЛ/ЛЮКСЕМБУРГ – Европейското право допуска реформа на съдебната система на държава от ЕС, с която се закрива даден специализиран наказателен съд, чиито правомощия се прехвърлят към друг общ съд, и която предвижда, че разглеждането на водените в закрития съд дела, по които се е състояло разпоредително заседание, продължава от компетентния до закриването съдебен състав. Това се посочва в заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС по дело C-634/22 при участието на Софийската градска прокуратура, гласи съобщение на Европейския съд в Люксембург.

Отбелязва се, че със закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет през 2022 г., е закрит Специализираният наказателен съд и се определя начин на преназначаване в други съдилища на съдиите, заемали длъжност в този съд до влизане в сила на новия закон. Този нов закон предвижда също, че първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания съд, по които е имало разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, участвал в заседанието.

Предварителното запитване, отправено до Съда на ЕС, е подписано от членовете на съдебния състав към Наказателния съд (днес Софийския градски съд), който е заседавал по конкретно наказателно дело. Този съдебен състав изразява съмнения дали е съвместимо с правото на ЕС приетото законодателно изменение миналата година в частта за Специализирания наказателен съд.

В съобщението се уточнява, че заключението на генералния адвокат не обвързва Съда на ЕС. Задачата на генералните адвокати е да предлагат на Съда на ЕС, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Оттук нататък съдиите от Европейския съд пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата, се посочва в съобщението. (23 ноември)

Българин е сред отличените от ЕС създатели на проекти за спорт и здравословен живот

БРЮКСЕЛ – Калин Василев от Велико Търново е сред тазгодишните носители на наградата на Европейския съюз (ЕС) за принос към спортуването и здравословния начин на живот, съобщи Европейската комисия (ЕК).

Василев бе награден в Брюксел заедно с още 11 отличени от еврокомисаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова.

Българският участник спечели в категорията „Местен герой“ затова, че е успял да убеди хиляди българи да водят по-активен и здравословен живот с проект, създаден изцяло на доброволна основа. Калин Василев е превърнал първоначална група за спорт в неправителствена организация, се пояснява в съобщението.

Наградени бяха също проекти в областите на образованието, подобряването на работната среда и подкрепата между поколенията.

Отличените получават награда от по 10 хиляди евро, отбелязва ЕК. (24 ноември)

Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.