Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – Бившият еврокомисар Мария Габриел ще бъде един от двамата премиери, които ще управляват България в следващите 18 месеца. Това предвижда споразумение, постигнато между първите две политически сили в Народното събрание.
Предвижда се бившият министър на образованието Николай Денков да застане начело на правителството за девет месеца, а след това да подаде оставка в полза на Габриел. Благодарение на този компромис се очаква България да въведе дълго отлаганото законодателство за осигуряване на отговорност на главния прокурор и други ключови промени в съдебната система.
Разговорите на Габриел за съставяне на правителство без втората парламентарна сила се провалиха. Според постигнатата договореност сега тя следва да бъде вицепремиер и министър на външните работи до февруари догодина, а след това да оглави Министерския съвет до края на следващата година. (22 май)
Представители на София и Скопие отбелязаха заедно общ празник
РИМ – Парламентарни делегации на България и Република Северна Македония заедно се преклониха в Рим пред делото на Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, проповедници на християнството и създатели на първата азбука, която първоначално служи за писменост на старославянския език.
Поклонението се състоя в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където през 868 г. папа Адриан II освещава славянски книги.
Съвместното отбелязване на общите празници между България и Република Северна Македония е сред постиженията на двустранния договор за добросъседски отношения. (24 май)
ЕК препоръчва България да намали зависимостта от изкопаемите горива
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия (EK) представи оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията отчита, че в България и още 14 държави от ЕС не се изпълняват изискванията за дефицита.
ЕК препоръчва на България да прекрати мерките за енергийна подкрепа и спестените средства да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, страната следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия.
Според комисията е необходимо София да ограничи зависимостта от изкопаеми горива и да ускори прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия.
В съпътстваща оценка на комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България се очакваръст на икономиката от 1,5 на сто през тази година и 2,4 на сто догодина. При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, се отчита, че държавният дефицит се е увеличил от 3,8 на сто през 2020 г., на 3,9 на сто от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8 на сто миналата година. Предвижда се той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година.
По отношение на средносрочната дългова позиция се допълва, че държавният дълг се е увеличил от 20 на сто от БВП в края на 2019 г., до 24,5 на сто в края на 2020 година. Той възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година.
В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни групи вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до три на сто от БВП тази година – едно от условията за приемането на страната в еврозоната от 2025 г., какъвто е стремежът на София. (24 май)
Европейският съд по правата на човека осъди България по дело за домашно насилие
БРЮКСЕЛ/СТРАСБУРГ – Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) присъди в полза на българка, станала жертва на домашно насилие, заради това, че властите не са предприели действия.
Според единодушното решение на съда в страната липсва необходимото законодателство срещу домашното насилие, а по случая прокуратурата не е образувала наказателно производство срещу извършителя. Допълва се, че са нарушени забраните за нечовешко или унизително отношение и за дискриминация по Европейската конвенция за човешките права.
Макар да не може да се каже, че българското законодателство изобщо не е успяло да се справи с проблема с домашното насилие, начинът, по който тези разпоредби са формулирани и тълкувани от съответните власти, лишава някои жени, жертви на домашно насилие, от възможността за наказателно преследване (на извършителя) и от ефективна защита, се посочва в решението на ЕСПЧ.
Липсата на официална изчерпателна статистика на властите вече не може да се обяснява като обикновен пропуск от тяхна страна, предвид равнището на проблема в България и свързаното с това задължение на властите да обърнат специално внимание на ефектите от домашното насилие върху жените и да предприемат необходимите действия. Отказът им да ратифицират Истанбулската конвенция може да се разглежда като показател за равнището на техния ангажимент за ефективна борба с домашното насилие, пише в решението. (23 май)
Евродепутати от пет държави подкрепят защитата на розовото масло
КАЗАНЛЪК – Евродепутати от Франция, Испания, Италия, Румъния и Хърватия се присъединяват към искането в бъдещото европейско законодателство за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP) да бъдат премахнати всички текстове, които разглеждат етеричните масла като химична смес. Това съобщи българският евродепутат от ГЕРБ/ ЕНП Андрей Новаков в Казанлък на международен форум, организиран от Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) и Международната парфюмерийна асоциация (IFRA).
Измененията в CLP бяха подкрепени от всички български депутати в Европейския парламент в началото на май. Европейската комисия по-рано предложи етеричните масла да бъдат определени като опасни заради съдържанието им, което в определени условия може да бъде неблагоприятно за здравето.
Общото становище е, че етеричните масла трябва да се възприемат като отделна естествена единица с променлив състав и концентрация, зависещ от различни природни фактори – например от метеорологичните особености, киселинността на почвите, честотата на валежите. (23 май)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.