СОФИЯ – Разширяването на Европейския съюз (ЕС) е един от най-важните приоритети на настоящата Европейска комисия (ЕК), заяви еврокомисарят по въпросите на разширяването на ЕС Марта Кос след среща в София с премиера на България Росен Желязков.
Разширяването е най-стратегическият политически инструмент и той е в общ интерес на всички държави членки, каза еврокомисарят. Тя благодари на България за подкрепата за визията за бъдещето на ЕС, включвайки в нея Западните Балкани, но и Украйна и Молдова, а дори и Исландия, която да се върне в ЕС.
Марта Кос посочи, че разширяването на ЕС в Западните Балкани отнема вече твърде много време, но подчерта, че ЕК се стреми да ускори и опрости преговорите. Това поколение на лидери в Европа осъзнава, че обединяването на континента ни е от съществено значение за гарантиране на мира, сигурността, свободата и просперитета на всички европейци, каза Кос.
За наша радост държавите кандидати използват възможностите, като Черна гора и Албания, и ако продължат, ще бъдат готови за членство още в мандата на тази ЕК, прогнозира еврокомисарят. Тя изрази надежда, че останалите държави в региона ще бъдат вдъхновени и окуражени от това.
Еврокомисарят е в България, за да участва във форума „ЕС среща Балканите“.
В бъдеще ЕС вероятно ще бъде единственият остров на ценности и демокрация в света, заяви Кос на събитието.
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова заяви при откриването на форума, че България не поставя допълнителни условия към процеса и преговорите на Република Северна Македония по пътя ѝ към ЕС.
Йотова подчерта, че двустранните отношения между двете страни не са проблем за това да не започнат преговорите. По думите ѝ това е теза на „нашите колеги от Република Северна Македония“, както и на някои европейски политици и експерти, които говорят в посока, че процесът е блокиран от двете страни.
„Това, което иска България – ние искаме да се спазват европейските критерии, така както всяка една държава, която е поела по пътя към реалното членство в Европейския съюз, е спазвала тези критерии с цената на много тежки решения и компромиси“, каза още вицепрезидентът.
„Ние продължаваме да смятаме, че не са защитени правата на българите в Република Северна Македония“, каза Йотова като отбеляза, че в договорената през 2022 г. в ЕС рамка, въз основа на френското предложение, не са заложени български претенции, а европейски критерии за членство, основният от които е защитата на човешките права. Йотова добави, че рамката е европейски документ, който трябва да се спазва, изпълнява и не може да бъде дописван, отписван, отдалечаван или слаган някъде „на трупчета“.
Вицепрезидентът изрази позиция, че спирането или замразяването на процеса на разширяване на ЕС ще донесе още повече нестабилност, конфликти и влияние на други сили, враждебни на нас. Тя коментира, че е нужен ясен отговор на въпроса дали искаме страните от Западните Балкани, Украйна, Грузия и Молдова да имат близка и реална европейска перспектива.
Северна Македония няма никакъв проблем с това, че българите ще станат част от Конституцията на страната и техните права ще бъдат защитени, това никога не е било проблем, заяви заместник-министърът на външните работи и външната търговия на РСМ Зоран Димитровски. Това, от което се страхуваме, е, че процесът по присъединяването ни към Европейския съюз ще стане строго двустранен и ще зависи от резултатите от работата на Комисията по история и образование, каза той.
В дискусията се включиха представители на правителствата на Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Румъния. (17.04.2025 г.)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.