Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮKСЕЛ – България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния ще поискат ЕС да осигури и догодина помощ за земеделците в тези страни, пострадали от вноса от Украйна. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който участва в заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел.
Той добави, че това решение е обсъдено на среща между него и колегите му от посочените страни. Министрите са разговаряли за отражението от украинския земеделски внос. Разбрахме се да поискаме заедно за цялата 2024 г. да имаме нова украинска помощ за нашите земеделски производители, тъй като те реално са ощетени в момента, поясни Вътев.
Имахме поредния сериозен разговор с комисаря по земеделието Януш Войчеховски. Отново му поставих въпроса, защото имаме сериозна кореспонденция по темата, за таваните за украинската помощ, допълни министърът. Имаме писмо от ЕК, че предлагат таванът да стане 280 хил. евро, а беше 250 хил. евро досега, и действието му да продължи до 31 март. Ние сме върнали отговор през Министерството на финансите, че искаме да няма таван, посочи министърът. По неговите думи Войчеховски е заявил, че нашата страна единствена в ЕС иска да няма таван на държавната помощ, но регламентът казва друго.
Мерките срещу украинския земеделски внос повече не са необходими, заяви ЕК през септември, когато бе взето и решение да не се удължава действието им, защото от тяхното въвеждане през пролетта причините за затрудненията, които изпитваха пет съседни на Украйна държави, са отпаднали. (20 ноември)
ЕК изрази готовност да организира нова проверка в България, свързана с Шенген
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия изрази готовност да организира нова мисия за проверка на фактите в България, свързани с Шенген, по искане на Нидерландия. Това се посочва в отговор на въпрос на БТА.
Потвърждаваме, че Нидерландия поиска допълнителна проверка в България, посочи говорителят на ЕК Анита Хипер. Комисията ще продължи да улеснява диалога между двете държави и да прави необходимото, за да може да бъде взето решение възможно най-бързо, допълни тя.
ЕК е на мнение, че България и Румъния отговорят на изискванията за пълно присъединяване към Шенген. Комисията изцяло подкрепя приемането на България и Румъния в Шенген, добави Хипер.
Нидерландия и Австрия бяха единствените страни в ЕС, които през декември миналата година не подкрепиха приемането на България и Румъния в Шенген.
Миналата седмица министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг каза, че България „се движи в правилната посока“ за присъединяване, но много от страните връщат обратно проверките по границите. По думите му България трябва да положи още усилия в охраняването на външните граници на ЕС, а ветото на Австрия не е лично насочено към България или Румъния.
В края на октомври премиерът на Нидерландия Марк Рюте обеща подкрепа за присъединяването на България към Шенген, ако има положителна оценка от ЕК през декември. Искаме единствено ЕК да каже дали България изпълнява всички изисквания. Искаме да бъде казано честно, каза тогава той. Досега ЕК е много открита за предимствата и недостатъците. Не трябва да се спестяват неща при оценката на комисията. Ако ЕК прецени, че България е готова – да. Първо трябва да чуем комисията, настоя Рюте. (20 ноември)
Мария Габриел: България е част от решението на проблема с миграционния натиск
БЕРЛИН/ВИЕНА – България е част от решението на проблема с миграционния натиск и нашето присъединяване към Шенген ще направи контрола над външните граници на ЕС още по-ефикасен, заяви вицепремиерът и външен министър Мария Габриел на съвместна пресконференция с австрийския външен министър Александър Шаленберг във Виена в рамките на двудневно работно посещение в Германия и Австрия.
Вицепремиерът заяви, че България подкрепя визията на Австрия, че шенгенското пространство трябва да се адаптира към новите реалности и отбеляза, че темата за Шенген е свързана с двустранните отношения между София и Виена от гледна точка на развитието на бизнес връзките и туризма. България и Австрия са добри партньори и приятели. Заедно можем да участваме във формирането на важните за Европа решения в полза на гражданите и бизнеса, каза тя.
Шаленберг каза, че Австрия е обградена от държави членки или асоциирани държави към Шенгенското пространство и въпреки това продължава да има най-големия дял кандидати за убежище в Европа. Австрийците обичат Шенген, но остават с впечатлението, че в момента системата не функционира и не им дава чувството за сигурност, от която се нуждаят, допълни той.
Нашето съвместно послание е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се защитават в трудни времена. Продължаваме да подкрепяме Украйна и ще я подкрепяме толкова дълго време, колкото е необходимо, заяви българският министър на външните работи.
По отношение на разширяването на ЕС Шаленберг заяви, че в този обръч от кризи, трябва да изградим обръч от стабилност, а единственият начин, по който да направим това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той каза, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които искат да са част от ЕС и няма да налага нови условия за приема им.
По въпроса с политиката на разширяване (на ЕС) бих искала наистина да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз, каза Габриел. Тя потвърди изказването си от предишния ден, на съвместна пресконференция в Берлин с германската външна министърка Аналена Бербок, че е от стратегическа важност да имаме сигурни, проспериращи и стабилни съседи, които споделят с нас нашите европейски ценности. Габриел изрази подкрепата на България за еврочленство на Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия.
В Берлин вицепремиерът благодари на Германия за категоричната ѝ подкрепа за членството на България без повече отлагане в Шенген.
Това означава много за България и за българския народ. Германия е наш доверен съюзник и дългогодишен партньор и подкрепата ѝ за Шенген в този ключов момент е от съществено значение, каза Габриел.
Бербок заяви, че България и Румъния са работили упорито в тази посока и сега е ред на страните от шенгенското пространство да спазят думата си и да приемат двете държави.
Борбата с нелегалната миграция остава ключов приоритет за България, имайки предвид, че е външна граница на ЕС, каза още Габриел в Берлин. Тя допълни, че страната „подкрепя усилията за установяването на ефективна справедлива и добре оперираща система за миграция и убежище в рамките на ЕС“. (16-17 ноември)
ЕК дава България на съд заради липсата на данни за въвеждане на правилата на ЕС за правата на жертвите на престъпления
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия съобщи, че предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, тъй като страната не е съобщила мерките за пълно въвеждане в националното законодателство на европейските правила за правата на жертвите на престъпления. Крайният срок за въвеждане на правилата изтече на 16 ноември 2015 г., се отбелязва в съобщението.
През 2019 г. ЕК образува 25 наказателни процедури срещу държавите от ЕС за непълно въвеждане на новите правила и досега всички са приключени, с изключение на производството срещу България. През януари 2016 г. комисията изпрати официално уведомително писмо до нашата страна, през март 2019 г. предприе последващи действия.
След множество контакти с българските власти след 2019 г. и като взе предвид последните отговори, ЕК реши да предяви иск, тъй като две разпоредби все още не са въведени в българското законодателство, се отбелязва в съобщението.
Комисията уточнява, че ще поиска от Съда на ЕС да наложи финансова глоба на България. (16 ноември)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.