СОФИЯ – Министерството на правосъдието представи промените в законопроекта за разследване на българския главен прокурор – изискване, свързано с отпускането на средства от бюджета на ЕС. Промените са в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия.
Направени са предложения, които да изпълнят над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, свързани с неефективно разследване и защитата на правата на пострадали от престъпления. Необходимо е да се преодолее дисбалансът между правата на обвиняемия, подсъдимия и осъдения, от една страна, и на пострадалия от престъпления, от друга.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков
Промените предвиждат въвеждане на възможност за обжалване на отказа на прокуратурата да образува наказателно производство, както и право да се иска ускоряване на наказателно производство и преди привличането на към отговорност.
Предвижда се да може да бъде обжалван отказ от образуване на наказателно производство за всички тежки престъпления.
Според промените се намаляват от 17 на 13 гласовете, необходими за мнозинство във Висшия съдебен съвет при гласуване на назначаване, предсрочно освобождаване и временно отстраняване на главния прокурор от длъжност.
Отказите за образуване на разследване срещу главния прокурор ще подлежат на съдебен контрол на две инстанции.
Предвидена е предварителна оценка на получените жалби, сигнали и съобщения за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник. (18 ноември)
Деветима кандидати за шест допълнителни места за български представители в Европейската прокуратура
СОФИЯ – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще изслуша допуснатите кандидати в процедурата за подбор на още шестима европейски делегирани прокурори. Кандидатите са деветима, като процедурата беше обявена на 27 юли.
Досега България е представена в прокуратурата на ЕС с деветима прокурори. Първоначално страната имаше възможност да излъчи 10 представители, а преди три месеца европейският главен прокурор Лаура Кьовеши поиска бройката да се увеличи до 15 заради голямата натовареност. (21 ноември)
Народното събрание изрази пълна подкрепа за присъединяването на България към Шенген, Австрия се обяви против
СОФИЯ – Народното събрание прие декларация за присъединяването на България към Шенгенското пространство и изрази очакване решението да бъде прието до края на годината.
Народените представители се обръщат към парламентите на страните в ЕС да подкрепят това решение и да утвърдят принципите на равенство и недискриминация. Те изразяват очакване страната да бъде приета в Шенген изцяло от началото на следващата година, с премахването на проверките по всички вътрешни граници – сухопътни, въздушни и морски.
Междувременно австрийското министерство на вътрешните работи съобщи, че Виена се противопоставя на премахването на проверките по границите на България, Хърватия и Румъния с обяснението за повишен миграционен натиск, предаде ДПА. По-рано парламентът на Нидерландия гласува призив засега Шенген да не бъде разширяван. (17-18 ноември)
Този обзор представлява редакционен подбор от европейски материали, изготвени от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.