СОФИЯ – От началото на годината Агенция „Митници“ извършва засилени проверки на всички митнически и гранични пунктове, както и в цялата страна, на стоки и товари, пътуващи от и до Австрия. Проверките са в изпълнение на ангажимента за засилен контрол по сухопътните граници, поет от София и Букурещ към Виена в подписания анекс към решението за присъединяването на България и Румъния към Шенген, съобщи агенцията.
За първите шест дни на годината са извършени над 7200 проверки на различни видове превозни средства, включително транзитно преминаващи през България. В нарушение на митническото и акцизното законодателство са установени близо 120 хил. къса цигари и 5,5 кг тютюн, над 340 литра алкохол, 800 литра моторни масла, 1500 кг прах за пране, 5429 електрически инструменти, 10 500 детски играчки и 110 парфюмерийни продукта. Всички изброени стоки са задържани при опит за внос в страната или при транзитни превози към Западна Европа.
Засилени проверки се извършват и на излизащите от България превозни средства. Установени са общо над 61 хил. артикула – електронни наргилета, пълнители за електронни наргилета, ветеринарни лекарства и очила. Стоките са пътували от Австрия към Турция, но не са били надлежно декларирани.
При съвместна проверка с „Гранична полиция“ в района на граничния контролно- пропускателен пункт „Ферибот Видин“ в микробус с българска регистрация са открити шестима сирийски граждани, пътуващи в тайник. По предварителни данни те са били превозвани към Австрия.
На контролно-пропускателните пунктове на границата с Румъния през последните дни се образуваха колони от тирове. Интензивен е трафикът на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Видин“ за товарни автомобили на изход от България, съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“, а преминаването в участък от моста при ГКПП „Русе“ временно се осъществява в една лента поради ремонт. (7 януари)
Няма криза с приема на мигранти в България
СОФИЯ/БРЮКСЕЛ – България не е изправена пред криза за настаняване на бежанци, не се строят нови бежански центрове. Това съобщи Министерският съвет.
Успехът на България с пълноправното членство в Шенген по въздух и вода разочарова мнозина извън властта, които работят за чужди интереси и не искат българите да живеят свободно, с висок стандарт, като европейци, се посочва в изявлението. Допълва се, че тези сили упорито продължават да разпространяват фалшиви новини за бежанците, които Австрия може да върне в България по правилата от Дъблин.
Като фалшива новина са определени твърденията, че около “пет хиляди, или шест хиляди, или 10 хиляди, или 15 хиляди, или дори 20 хиляди бежанци от Австрия ще нахлуят в новите лагери, които България ще построи”.
Правителството уточнява, че България получава запитвания по дъблинския регламент не само от Австрия, а от всички държави от ЕС още от 2007 г., когато се присъедини към Общността. Често бежанци в Австрия, за които тече процедура за връщане в България, в хода ѝ мигрират към други държави, се допълва в съобщението и се уточнява, че всякакви предварително обявени данни, преди реално осъществените трансфери, нямат отношение към действителния брой бежанци, които се приемат обратно.
От кабинета отчитат, че през цялата 2023 г. заявките за прехвърляне на мигранти от Австрия към България са 193, а в действителност осъществените от тях са 113. (7 януари)
Два процента от молбите за убежище в ЕС през октомври миналата година са били подадени в България, сочат официални данни
БРЮКСЕЛ – В България през октомври миналата година са били подадени два процента от молбите за убежище в ЕС, показва справка с данни на Европейската агенция по убежището и миграцията. Данните са част от последния доклад, изготвен на 14 декември.
Отбелязва се, че получените в България молби са били 3028. По брой на молбите страната заема десето място, а спрямо глава от населението е на четвърто място, сочат данни от 21 декември.
Най-много молби за октомври са били подадени в Германия (33 513 или 27 на сто), Франция (16 784 или 14 на сто) и Италия (15 524 или 13 на сто), следват Испания (10 на сто), Гърция (9 на сто), Австрия (8 на сто), Нидерландия (4 на сто), Белгия и Швейцария с по три процента. Всички останали държави в ЕС са получили остатъка от седем процента от молбите.
Допълва се, че в България най-често молби са подавали граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. Миналата година за октомври България е издала 874 решения по внесените молби, от които 447 са били положителни. За решение от българските власти остават 15 782 случая, сочи европейската статистика.
В Германия решение очакват 218 856 молби, в Испания 160 195, а в Италия – 147 401 молби. (4 януари)
Денков и Мицотакис обсъдиха инфраструктурата, транспорта и енергетиката
СОФИЯ/АТИНА – Премиерите на България и Гърция Николай Денков и Кириакос Мицотакис разговаряха на среща в Атина за границите, инфраструктурата, транспорта и енергетиката.
В съобщение на българското правителство се казва, че Денков е акцентирал върху проектите от интерес за двете страни, включително в контекста на развитието на транспортната и енергийната свързаност от север на юг.
Според българския премиер има възможности за ускоряване и завършване на някои от обсъжданите документи през следващите няколко месеца. Основната цел е да видим как можем да ускорим напредъка и да постигнем крайни резултати през следващите месеци, е посочил Денков.
Мицотакис е отбелязал като приоритет свързаността между Гърция и България в транспорта, енергетиката и цифровизацията. Според него е важно да се надградят успешните тристранни дискусии в Евксиноград с Румъния.
Преди три месеца край Варна се състоя тристранната среща между министър-председателите на България, Гърция и Румъния в Евксиноград. Тогава те се обединиха около идеята да работят заедно за подобряване на регионалната свързаност и приеха обща декларация за развитието на общата свързаност между трите страни.
Очакваме Шенген да бъде напълно приложим, включително и за сухопътните граници, които са толкова важни за двустранните ни отношения и икономическата ни търговия, е казал Мицотакис. (4 януари)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.