Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – България настоява предпазните клаузи да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор. На заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел заместник-министър д-р Лозана Василева заяви позицията на България по представения от Полша документ относно необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори в контекста на търговските споразумения с трети страни.
Българският зам.-министър, цитирана в съобщение от Министерството на земеделието и храните, каза че защитните клаузи трябва да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да бъде гарантирано временното спиране на преференциите, в случай на заплаха за производството на ЕС, причинена от прекомерен внос.
„Страната ни многократно досега е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и вносните стоки“, каза Василева. Тя подчерта и необходимостта от създаването на специален фонд за компенсиране на евентуални загуби, понесени от селскостопанския сектор, в резултат на влизането в сила на споразумения за свободна търговия.
Заместник-министър Василева изрази и позицията на България в подкрепа на документа на Австрия относно силния икономически натиск, на който са подложени земеделските производители в ЕС и който заплашва тяхната икономическа жизнеспособност. В документа се настоява за предприемане на редица действия, сред които –временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торове, повишена прозрачност и мониторинг на пазара на торове, временно спиране на тарифите за най-облагодетелствани нации и специфичните антидъмпингови мита върху торовете в интерес на Съюза.
На заседанието министрите дискутираха ролята на рибарството, селското и горското стопанство в контекста на Стратегията на ЕС за биоикономиката. Заместник-министър Василева отбеляза, че България оценява положително Стратегията, която съдържа важни елементи в подкрепа на първичните производители. „Необходимо е обаче да бъде засилен достъпът до финансиране, да се улесни регулаторната рамка и да се гарантира, че производителите получават справедлив дял от създадената добавена стойност“, каза Василева и допълни, че за осигуряване на реална и бърза подкрепа, е необходимо да бъдат отчетени националните специфики, конкретните потребности на отделните земеделски стопани и устойчивите бизнес модели. По думите на Василева следва да бъде намерен подходящ механизъм, който гарантира, че предоставените стимули не водят до допълнителна административна тежест за държавите членки.
В хода на заседанието, министрите дискутираха и представения от Европейската комисия регламент за изменение на Регламента за биологично производство. Василева каза, че България подкрепя предложените промени, които целят намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността, актуализиране на правилата за гарантиране на защита и предвидимост на биологичния сектор. „Ясният график на приемане на регламента до края на 2026 г. ще осигури предвидимост на земеделските производители, преработватели и сертифициращите органи, с което ще се улеснят и инвестиционните им решения“, допълни заместник-министърът. (27 януари)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.