Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – България има всичко необходимо да започне да създава модели на изкуствен интелект (ИИ) за отделни бизнеси за постигане на ефективност. Това заяви в интервю за БТА Ева Майдел, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект.
Целта на регламента за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект, който бе одобрен в Европарламента през март миналата година, е да гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. След като премина окончателна проверка и бе одобрен и от Европейския съвет, текстът влезе официално в сила на 1 август тази година. Въпреки че законодателният акт вече е в сила, компаниите в Европейския съюз (ЕС) все още имат време да се подготвят напълно, тъй като той става напълно приложим 24 месеца след одобрението – тоест, през август 2026 г., когато в сила влизат последните изисквания, касаещи високорисковите системи с ИИ, добави Майдел.
Според евродепутата възможностите пред българските компании, стартиращи предприятия и научни институти са големи по отношение на ползването на закона като шанс за растеж и иновации.
Тя обясни повече и за т. нар. фабрики за ИИ, които се изграждат в Европейския съюз (ЕС). „Една от тези фабрики е в София. Практически всеки бизнес може с помощта на фабриката за ИИ и с помощта на института INSAIT да разработи модел, който е захранен с нужната за него информация, нишов модел, който да е насочен към специфични бизнес процеси”, изтъкна Майдел.
Тя допълни, че за развиване на изкуствен интелект в по-малко рискови категории, изискванията са по-малки. В списъка с високорискови системи попадат тези, които се използват, например, при диагностициране на заболявания, автопилотните системи на автомобилите, както и биометричната идентификация на лица, тъй като такива системи могат да бъдат замесени в престъпна дейност. Те са длъжни да отговарят на строги изисквания, преди да получат достъп до пазара на ЕС, като например преминаване през специфични и сериозни тестове, прозрачност и човешки надзор.
Според Ева Майдел най-голямото предизвикателство при прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект е как компаниите, които искат да развиват ИИ в тези области, записани като рискови, са готови да прилагат закона.
Всекидневно компании дават знак, че искат отлагане на влизането в сила поне на някои части от това законодателство, заяви евродепутатът.
Майдел вижда проблем и в начина, по който Европейската комисия представя закона пред бизнеса. „ЕК не даде достатъчно и навременни насоки как да се изпълняват разпоредбите на този закон и това създава голямо недоволство. Все повече се говори, че всъщност с този закон ЕС иска да спре развитието на ИИ в Европа, а идеята беше точно обратното. Всички искаха с него да се създаде атмосфера на доверие, което да помогне на ИИ в Европа”, каза Майдел.
Освен на икономическите ползи и предизвикателства Майдел обърна внимание и на влиянието на изкуствения интелект върху критичното мислене у хората и въздействието му върху образованието. По мои наблюдения използването на приложения като ChatGPT в момента не носи най-големите рискове. Много по-големи са рисковете от безконтролното ползване на социалните мрежи от децата и генеративния ИИ, заяви тя. (26.11.2025 г.)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.