Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ/СОФИЯ – България и Румъния ще бъдат приети в Шенген от края на март, засега само с въздушните и водните граници. Това реши на 30-и срещу 31 декември миналата година Съветът на ЕС.
Предвижда се отпадането на сухопътните граници да настъпи след приемането на ново единодушно решение от държавите в ЕС, като засега отново само Австрия не е дала съгласие.
Поздравления за България и Румъния, написа в X председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той определи стъпката като дългоочаквана.
Решението прави ЕС по-силен, а гражданите – по-защитени, допълни председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.
България и Румъния трябва да се гордеят, написа и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Предвижда се обсъжданията за допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници да продължат тази година. ЕК очаква Съветът на ЕС да приеме решение за отпадане на проверките по сухопътните граници „в разумен срок„.
България не поема допълнителни условия, но се ангажира да вземе обратно мигранти, навлезли в ЕС от нейна територия, както предвиждат правилата от Дъблин, уточни българското правителство.
Тази година ще продължим да работим и за отпадане на проверките по сухопътните граници, заяви вицепремиерът Мария Габриел, цитирана от Министерството на външните работи. (30 декември – 3 януари)
Бежанските центрове в България са запълнени до 72% на сто
СОФИЯ – Бежанските центрове в България са запълнени към 72%, отчете председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева. Имаме общо шест центъра за прием на бежанци, два от центровете са пълни на 104%, посочи тя.
Миналата година в Блъгария са били върнати 590 мигранти по силата на правилата от Дъблин, уточни Тошева.
Тя отбеляза, че освен от Афганистан и Сирия, в България пристигат значителен брой мигранти от Мароко, Тунис и Ирак. (3 януари)
Финансовото министерство очаква 2,2 процента бюджетен дефицит
СОФИЯ- Министерството на финансите съобщи, че прогнозира бюджетен дефицит за 2023 г. от 2,2 процента. Според предварителните оценки е постигнато подобрение спрямо заложеното целево равнище за миналата година за дефицит от три на сто от прогнозния БВП.
Бюджетен дефицит до 3% е сред изискванията за влизане в еврозоната.
Правителството е одобрило 1,2 млрд. лева за разплащане на проекти на общините. След направените разходи се очаква, че дефицитът на касова основа ще достигне до 2,8 на сто от прогнозния БВП.
Най-съществен принос за бюджета имат данъчните приходи,които растат с 11,9 на сто за година. За миналата година правителството е използвало 97,9 на сто от планирания годишен разчет. В отделните разходни показатели най-значително покачване има при капиталовите и социалните разходи, както и в разходите за служители.
Изплатената вноска на България от националния към бюджета на ЕС към края на миналата година е 1,85 млрд. лв. (2 януари)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА.